www/philosophy free-sw.bg.html right-to-read.bg...

[Yavor Doganov]

CVSROOT:        /web/www
Module name:    www
Changes by:     Yavor Doganov <yavor>   08/02/24 22:57:33

Modified files:
        philosophy     : free-sw.bg.html right-to-read.bg.html 
                         software-literary-patents.bg.html 

Log message:
        Update from trans-coord/gnun.

CVSWeb URLs:
http://web.cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www/philosophy/free-sw.bg.html?cvsroot=www&r1=1.9&r2=1.10
http://web.cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www/philosophy/right-to-read.bg.html?cvsroot=www&r1=1.6&r2=1.7
http://web.cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www/philosophy/software-literary-patents.bg.html?cvsroot=www&r1=1.1&r2=1.2

Patches:
Index: free-sw.bg.html
===================================================================
RCS file: /web/www/www/philosophy/free-sw.bg.html,v
retrieving revision 1.9
retrieving revision 1.10
diff -u -b -r1.9 -r1.10
--- free-sw.bg.html     2 May 2007 16:18:30 -0000       1.9
+++ free-sw.bg.html     24 Feb 2008 22:57:17 -0000      1.10
@@ -1,347 +1,353 @@
 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
 
-<title>Определение на свободен софтуер — 
Проектът GNU 
-— Фондация за свободен софтуер (ФСС)</title>
+<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
+<title>Определение на свободен софтуер — 
Проектът GNU — Фондация за свободен 
+софтуер (ФСС)</title>
 
-<meta http-equiv="Keywords" content="GNU, FSF, Free Software Foundation, 
Linux, Emacs, GCC, Unix, Free Software, Operating System, GNU Kernel, HURD, GNU 
HURD, Hurd, ГНУ, ФСС, Фондация за свободен 
софтуер, Линукс, Емакс, Юникс, Свободен 
софтуер, Операционна система, ядро на ГНУ, 
ХЪРД, GNU Хърд, Хърд" />
-<meta http-equiv="Description" content="От 1983 г. се 
разработва свободната „Юникс“-подобна 
операционна система GNU, за да може 
компютърните потребители да имат 
свободата да споделят и подобряват 
софтуера, който ползват." />
-<link rev="translated" href="mailto:address@hidden"; />
+<meta http-equiv="Keywords" content="GNU, FSF, Free Software Foundation, 
Linux, Emacs, GCC, Unix, Free Software, Operating System, GNU Kernel, HURD, GNU 
HURD, Hurd" />
+<meta http-equiv="Description" content="Since 1983, developing the free Unix 
style operating system GNU, so that computer users can have the freedom to 
share and improve the software they use." />
 <link rel="alternate" title="Какво ново" 
href="http://www.gnu.org/rss/whatsnew.rss"; type="application/rss+xml" />
 <link rel="alternate" title="Нов свободен софтуер" 
href="http://www.gnu.org/rss/quagga.rss"; type="application/rss+xml" />
 
 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
 
-<h1>Определение на свободен софтуер</h1>
+<h2>Определение на свободен софтуер</h2>
+
 <p>
-Ние поддържаме следната дефиниция на 
понятието „свободен софтуер“, та
-ясно да покажем какви характеристики 
трябва да притежава една
-софтуерна програма, за да се счита за 
свободен софтуер.
+Ние поддържаме следната дефиниция на 
понятието „свободен софтуер“, та ясно 
+да покажем какви характеристики трябва да 
притежава една софтуерна програма, 
+за да се счита за свободен софтуер.
 </p>
 
 <p>
-„Свободният софтуер“ е израз на 
свободата, а не на цената.  За да
-разберете концепцията, мислете си за 
„свобода на словото“, а не
-„безплатен обяд“<sup><a href="#TransNote1"
-id="TransBack1">1</a></sup>.
+„Свободният софтуер“ е израз на 
свободата, а не на цената.  За да разберете 
+концепцията, мислете си за „свобода на 
словото“, а не „безплатен 
+обяд“<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup>.
 </p>
 
 <p>
-Свободният софтуер е въпрос на свободата 
на потребителите да го
-изпълняват, копират, изучават и 
подобряват.  По-точно, свободният
-софтуер гарантира четири вида свободи на 
потребителите
-си:
+Свободният софтуер е въпрос на свободата 
на потребителите да го изпълняват, 
+копират, изучават и подобряват.  По-точно, 
свободният софтуер гарантира 
+четири вида свободи на потребителите си:
 </p>
 
 <ul>
-  <li>Свободата да изпълняваш програмата — 
за всякакви цели (свобода
-  №0)<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup>.
-  </li>
-  <li>Свободата да изучаваш как работи 
програмата и да я изменяш, за
-  да отговаря на нуждите ти (свобода №1).  
Достъпът до изходния код е
-  необходимо условие за това.
+  <li>Свободата да изпълняваш програмата — 
за всякакви цели (свобода №0)<sup><a 
+href="#TransNote2">2</a></sup>.</li>
+  <li>Свободата да изучаваш как работи 
програмата и да я изменяш, за да отговаря 
+на нуждите ти (свобода №1).  Достъпът до изх
одния код е необходимо условие 
+за това.
   </li>
-  <li>Свободата да разпространяваш копия, за 
да помагаш на ближния
-  си (свобода №2).
+  <li>Свободата да разпространяваш копия, за 
да помагаш на ближния си (свобода 
+№2).
   </li>
-  <li>Свободата да подобряваш програмата и 
да споделяш  подобренията
-  си с всички, за да може цялата общност да 
се възползва (свобода
-  №3). Достъпът до изходния код е необходимо 
условие за това.
+  <li>Свободата да подобряваш програмата и 
да споделяш подобренията си с всички, 
+за да може цялата общност да се възползва 
(свобода №3). Достъпът до изходния 
+код е необходимо условие за това.
   </li>
 </ul>
 
 <p>
-Една програма е свободен софтуер, ако 
потребителите имат всичките
-четири свободи.  По такъв начин, вие трябва 
да сте свободни да
-разпространявате копия, идентични с 
оригинала или променени, безплатно
-или срещу заплащане <a href="#exportcontrol">на всеки 
и навсякъде</a>.
-Освен всичко друго, това, че програмата е 
свободна, означава, че не
-трябва да се молите или да плащате, за да 
упражните тези свободи.
+Една програма е свободен софтуер, ако 
потребителите имат всичките четири 
+свободи.  По такъв начин, вие трябва да сте 
свободни да разпространявате 
+копия, идентични с оригинала или 
променени, безплатно или срещу заплащане <a 
+href="#exportcontrol">на всеки и навсякъде</a>.  Освен 
всичко друго, това, 
+че програмата е свободна, означава, че не 
трябва да се молите или да 
+плащате, за да упражните тези свободи.
 </p>
 
 <p>
-Също така, вие трябва да разполагате със 
свободата да правите промени
-и да ги ползвате самостоятелно в работата 
си или ако просто си
-играете, без дори да споменавате за тях
ното съществуване.  Ако
-публикувате промените си, от вас не трябва 
да се изисква да
-уведомявате някого за това по какъвто и да 
е начин.
+Също така, вие трябва да разполагате със 
свободата да правите промени и да 
+ги ползвате самостоятелно в работата си 
или ако просто си играете, без дори 
+да споменавате за тяхното съществуване.  
Ако публикувате промените си, от 
+вас не трябва да се изисква да уведомявате 
някого за това по какъвто и да е 
+начин.
 </p>
 
 <p>
-Свободата да изпълняваш програмата 
означава свобода за изпълнение от
-всеки индивид или организация, върху всяка 
компютърна система, за
-каквато и да е работа и цел, без да се 
изисква да съобщите за това на
-разработчика или на което и да е друго 
лице.  За тази свобода е важна
-гледната точка на <em>потребителя</em>, a <em>не 
на
-разработчика</em>. Вие като потребител сте 
свободни да използвате
-софтуера за вашите си цели, а ако 
разпространите програмата към другиго,
-той ще е свободен да използва програмата 
за своите си цели, но вие
-нямате право да налагате своите цели на 
другия.
+Свободата да изпълняваш програмата 
означава свобода за изпълнение от всеки 
+индивид или организация, върху всяка 
компютърна система, за каквато и да е 
+работа и цел, без да се изисква да съобщите 
за това на разработчика или на 
+което и да е друго лице.  За тази свобода е 
важна гледната точка на 
+<em>потребителя</em>, a <em>не на 
разработчика</em>.  Вие като потребител 
+сте свободни да използвате софтуера за 
вашите си цели, а ако разпространите 
+програмата към другиго, той ще е свободен 
да използва програмата за своите 
+си цели, но вие нямате право да налагате 
своите цели на другия.
 </p>
 
 <p>
-Свободата да разпространяваш копия трябва 
да се отнася както за
-двоичните или изпълнимите форми на 
програмата, така и за формите в
-изходен код, както за оригиналните, така и 
за променените версии.
-(Разпространението на програми в 
изпълнима форма е необходимо за
-удобно инсталиране на свободни 
операционни системи.)  Нормално е за
-някои програми да няма начин за 
създаването на представяне в двоичен
-или изпълним вид (понеже някои езици не 
поддържат тази възможност), но
-вие трябва да имате свободата да 
разпространявате такива форми, ако
-намерите начин да ги създавате.
+Свободата да разпространяваш копия трябва 
да се отнася както за двоичните 
+или изпълнимите форми на програмата, така 
и за формите в изходен код, както 
+за оригиналните, така и за променените 
версии.  (Разпространението на 
+програми в изпълнима форма е необходимо за 
удобно инсталиране на свободни 
+операционни системи.)  Нормално е за някои 
програми да няма начин за 
+създаването на представяне в двоичен или 
изпълним вид (понеже някои езици не 
+поддържат тази възможност), но вие трябва 
да имате свободата да 
+разпространявате такива форми, ако 
намерите или изобретите начин да ги 
+създавате.
 </p>
 
 <p>
-За да може свободите да правите промени и 
да публикувате променени
-версии, да означават нещо реално, вие 
трябва да имате достъп до
-изходния код на програмата.  Затова 
достъпът до изходния код е
-необходимо условие, за да бъде една 
програма свободен софтуер.
+За да може свободите да правите промени и 
да публикувате променени версии, 
+да означават нещо реално, вие трябва да 
имате достъп до изходния код на 
+програмата.  Затова достъпът до изходния 
код е необходимо условие, за да 
+бъде една програма свободен софтуер.
 </p>
 
 <p>
 Един важен начин за промяната на една 
програма е чрез сливането на
-съществуващи свободни подпрограми и 
модули.  Ако лицензът на
-програмата твърди, че не може да добавите 
съществуващ модул, като
-например да изисква вие да сте носителят 
на авторските права на всеки
-код, който добавяте, то лицензът е 
прекалено ограничаващ, за да бъде
-наречен свободен.
+съществуващи свободни подпрограми и 
модули.  Ако лицензът на програмата 
+твърди, че не може да добавите съществуващ 
модул, като например да изисква 
+вие да сте носителят на авторските права 
на всеки код, който добавяте, то 
+лицензът е прекалено ограничаващ, за да 
бъде наречен свободен.
 </p>
 
 <p>
-За да бъдат тези свободи реални, се изисква 
те да са неотменими, стига
-вие да не сте направили нищо лошо.  Ако 
разработчикът на софтуера има
-властта да отмени лиценза, без вие да сте 
направили нищо, за да
-предизвикате това, то софтуерът не е 
свободен.
+За да бъдат тези свободи реални, се изисква 
те да са неотменими, стига вие 
+да не сте направили нищо лошо.  Ако 
разработчикът на софтуера има властта да 
+отмени лиценза, без вие да сте направили 
нищо, за да предизвикате това, то 
+софтуерът не е свободен.
 </p>
 
 <p>
-Все пак, някои правила за начина на 
разпространение на свободния
-софтуер са приемливи, когато не 
противоречат на основните свободи.
-Например „copyleft“ (да го кажем по прост 
начин) е правилото, че
-когато разпространявате програмата, не 
можете да добавяте ограничения,
-за да откажете на другите хора основните 
свободи.  Това правило не
-противоречи на основните свободи — то ги 
защитава.
+Все пак, някои правила за начина на 
разпространение на свободния софтуер са 
+приемливи, когато не противоречат на 
основните свободи.  Например „copyleft“ 
+(да го кажем по прост начин) е правилото, че 
когато разпространявате 
+програмата, не можете да добавяте 
ограничения, за да откажете на другите 
+хора основните свободи.  Това правило не 
противоречи на основните свободи — 
+то ги защитава.
 </p>
 
 <p>
-Може да сте платили пари, за да се сдобиете 
с копие на свободен
-софтуер, може да сте го получили безплатно. 
 Независимо от начина, по
-който сте придобили копията си, вие винаги 
сте свободни да копирате и
-променяте софтуера, дори да <a
-href="/philosophy/selling.html">продавате копия</a>.
+Може да сте платили пари, за да се сдобиете 
с копие на свободен софтуер, 
+може да сте го получили безплатно.  
Независимо от начина, по който сте 
+придобили копията си, вие винаги сте 
свободни да копирате и променяте 
+софтуера, дори да <a 
href="/philosophy/selling.html">продавате копия</a>.
 </p>
 
 <p>
-„Свободен“ за софтуер не означава 
„некомерсиален“.  Една свободна
-програма трябва да е достъпна за 
комерсиално ползване, комерсиална
-разработка и комерсиално разпространение. 
 Комерсиалната разработка на
-свободен софтуер вече не е нещо 
необичайно.  Този свободен,
-комерсиален софтуер е много важен.
+„Свободен“ за софтуер не означава 
„некомерсиален“.  Една свободна програма 
+трябва да е достъпна за комерсиално 
ползване, комерсиална разработка и 
+комерсиално разпространение.  
Комерсиалната разработка на свободен 
софтуер 
+вече не е нещо необичайно.  Този свободен, 
комерсиален софтуер е много 
+важен.
 </p>
 
 <p>
-Правила за начина на пакетиране на 
променена версия са приемливи,
-стига по същество да не пречат на 
свободата ви да я разпространявате
-или да използвате версии, които сте 
променили самостоятелно.  Правила,
-че „ако направите версията си достъпна по 
този начин, трябва да я
-направите достъпна и по този начин“, може 
да са приемливи при същото
-условие.  (Имайте предвид, че такова 
правило трябва да ви оставя
-избора дали въобще да разпространявате 
своята си версия.)  Правила,
-които изискват да публикувате изходния 
код на версии, които сте
-направили достъпни за публично ползване, 
също са допустими.  Допустимо
-е лицензът да изисква, ако 
разпространявате променена версия и някой
-от предишните разработчици ви поиска 
нейно копие, да трябва да му го
-пратите, както и изискването да обозначите 
промените си.
+Правила за начина на пакетиране на 
променена версия са приемливи, стига по 
+същество да не пречат на свободата ви да я 
разпространявате или да 
+използвате версии, които сте променили 
самостоятелно.  Правила, че „ако 
+направите версията си достъпна по този 
начин, трябва да я направите достъпна 
+и по този начин“, може да са приемливи при 
същото условие.  (Имайте предвид, 
+че такова правило трябва да ви оставя 
избора дали въобще да разпространявате 
+своята си версия.)  Правила, които изискват 
да публикувате изходния код на 
+версии, които сте направили достъпни за 
публично ползване, също са 
+допустими.  Допустимо е лицензът да 
изисква, ако разпространявате променена 
+версия и някой от предишните разработчици 
ви поиска нейно копие, да трябва 
+да му го пратите, както и изискването да 
обозначите промените си.
 </p>
 
 <p>
-В проекта GNU ползваме „<a
-href="/copyleft/copyleft.html">copyleft</a>“, за да защитаваме 
по
-легален начин тези свободи за всички, но 
също така съществува и <a
-href="/philosophy/categories.html#Non-CopyleftedFreeSoftware">
-свободен софтуер без тази защита</a>.  Ние 
вярваме, че има важни
-причини <a href="/philosophy/pragmatic.html"> да е по-добре 
да се
-ползва защитата copyleft</a>.  Все пак ако 
програмата ви е свободна,
-но без тази защита, ние пак можем да я 
употребяваме.
+В проекта GNU ползваме „<a 
href="/copyleft/copyleft.html">copyleft</a>“, за 
+да защитаваме по легален начин тези 
свободи за всички, но също така 
+съществува и <a 
+href="/philosophy/categories.html#Non-CopyleftedFreeSoftware">свободен 
+софтуер без тази защита</a>.  Ние вярваме, че 
има важни причини <a 
+href="/philosophy/pragmatic.html">да е по-добре да се 
ползва защитата 
+copyleft</a>.  Все пак ако програмата ви е 
свободна, но без тази защита, ние 
+пак можем да я употребяваме.
 </p>
 
 <p>
-Прегледайте статията „<a 
href="/philosophy/categories.html">Видове
-свободен софтуер</a>“ за описанието как 
категориите „свободен
-софтуер“, „софтуер със защита copyleft“ и 
другите видове се съотнасят
-един с друг.
+Прегледайте статията „<a 
href="/philosophy/categories.html">Видове свободен 
+софтуер</a>“ за описанието как категориите 
„свободен софтуер“, „софтуер със 
+защита copyleft“ и другите видове се 
съотнасят един с друг.
 </p>
 
 <p>
-Понякога наложените от правителства <a
-id="exportcontrol">външнотърговски режими</a> и 
търговски санкции
-могат да ограничат свободата ви да 
разпространявате копия на
-програмата в чужбина.  Разработчиците на 
софтуер не притежават властта
-да премахнат или да заобиколят тези 
ограничения, но програмистите
-могат да отказват да ги налагат като 
условия за ползване на
-програмата.  По този начин ограниченията 
няма да засегнат дейностите и
-хората извън юридическата власт на тези 
правителства.
+Понякога наложените от правителства <a 
id="exportcontrol">външнотърговски 
+режими</a> и търговски санкции могат да 
ограничат свободата ви да 
+разпространявате копия на програмата в 
чужбина.  Разработчиците на софтуер 
+не притежават властта да премахнат или да 
заобиколят тези ограничения, но 
+програмистите могат и трябва да отказват 
да ги налагат като условия за 
+ползване на програмата.  По този начин 
ограниченията няма да засегнат 
+дейностите и хората извън юридическата 
власт на тези правителства.
 </p>
 
 <p>
-Повечето софтуерни лицензи са базирани на 
авторското право и има
-граници за това какви изисквания могат да 
се налагат чрез него.  Ако
-един софтуерен лиценз, който е основан на 
авторското право, спазва
-свободите по начините описани по-горе, 
малко вероятно е да възникне
-някакъв друг вид проблем, който да не сме 
очаквали (все пак, от време
-на време и това се случва).  Има обаче и 
такива лицензи за свободен
-софтуер, които се базират на договорното 
право, а чрез договорите
-могат да се налагат значително по-голям 
спектър от ограничения.  Това
-означава, че има много възможности подобни 
лицензи да се окажат
-неприемливо ограничаващи и следователно 
— да не са лицензи на свободен
-софтуер.
+Повечето софтуерни лицензи са базирани на 
авторското право и има граници за 
+това какви изисквания могат да се налагат 
чрез него.  Ако един софтуерен 
+лиценз, който е основан на авторското 
право, спазва свободите по начините 
+описани по-горе, малко вероятно е да 
възникне някакъв друг вид проблем, 
+който да не сме очаквали (все пак, от време 
на време и това се случва).  Има 
+обаче и такива лицензи за свободен 
софтуер, които се базират на договорното 
+право, а чрез договорите могат да се 
налагат значително по-голям спектър от 
+ограничения.  Това означава, че има много 
възможности подобни лицензи да се 
+окажат неприемливо ограничаващи и 
следователно — да не са лицензи на 
+свободен софтуер.
 </p>
 
 <p>
-Нямаме възможност да изброим всички 
начини, по които това може да
-стане.  Ако базираните на договорното 
право уговорки в един лиценз
-ограничават потребителя по необичаен 
начин, който е невъзможен за
-лиценз базиран на авторското право, и ако 
ограничението не е изброено
-тук като допустимо, ще трябва да помислим 
върху него и е вероятно да
-заключим, че лицензът не е свободен.
+Нямаме възможност да изброим всички 
начини, по които това може да стане.  
+Ако базираните на договорното право 
уговорки в един лиценз ограничават 
+потребителя по необичаен начин, който е 
невъзможен за лиценз базиран на 
+авторското право, и ако ограничението не е 
изброено тук като допустимо, ще 
+трябва да помислим върху него и е вероятно 
да заключим, че лицензът не е 
+свободен.
 </p>
 
 <p>
-Когато говорите за свободен софтуер, 
най-добре е да избягвате изрази
-като „без пари“ или „безплатен“, защото 
тези термини подсказват, че
-проблемът е цената, а не свободата.  Някои 
често употребявани термини
-като „пиратство“ въплъщават в себе си 
тези, които се надяваме, че не
-споделяте.  Погледнете статията <a
-href="/philosophy/words-to-avoid.html">Объркващи думи и 
фрази, които е
-добре да се избягват</a> за обяснение на 
тези термини. Направен е и
-списък с <a href="/philosophy/fs-translations.html">преводите 
на
-„свободен софтуер“</a> на различни езици.
+Когато говорите за свободен софтуер, 
най-добре е да избягвате изрази като 
+„без пари“ или „безплатен“, защото тези 
термини подсказват, че проблемът е 
+цената, а не свободата.  Някои често 
употребявани термини като „пиратство“ 
+въплъщават в себе си тези, които се 
надяваме, че не споделяте.  Погледнете 
+статията <a href="/philosophy/words-to-avoid.html">Объркващи 
думи и фрази, 
+които е добре да се избягват</a> за 
обяснение на тези термини. Направен е и 
+списък с <a href="/philosophy/fs-translations.html">преводите 
на „свободен 
+софтуер“</a> на различни езици.
 </p>
 
 <p>
-Най-накрая, забележете, че критериите, 
които са изброени в тази
-дефиниция за понятието „свободен 
софтуер“, изискват внимателно
-размишление при интерпретирането им. За да 
решим дали един конкретен
-софтуерен лиценз покрива критериите да е 
лиценз на свободен софтуер,
-ние го преценяваме на базата на горните 
критерии, за да отсъдим дали
-съответства на тях по дух и по буква.  Ако 
лицензът съдържа прекомерни
-ограничения, ние го отхвърляме, дори и ако 
не сме предусетили проблема
-в горните критерии.  Понякога изискване, 
което е вписано в лиценз,
-повдига проблем, който изисква 
задълбочено размишление, включително и
-обсъждане с адвокат, преди да решим дали то 
е приемливо.  Когато
-стигнем до решението на новия проблем, ние 
често обновяваме горните
-критерии, за да бъде по-ясно защо 
определени лицензи се определят или
-не като свободни.
+Най-накрая, забележете, че критериите, 
които са изброени в тази дефиниция за 
+понятието „свободен софтуер“, изискват 
внимателно размишление при 
+интерпретирането им.  За да решим дали един 
конкретен софтуерен лиценз 
+покрива критериите да е лиценз на свободен 
софтуер, ние го преценяваме на 
+базата на горните критерии, за да отсъдим 
дали съответства на тях по дух и 
+по буква.  Ако лицензът съдържа прекомерни 
ограничения, ние го отхвърляме, 
+дори и ако не сме предусетили проблема в 
горните критерии.  Понякога 
+изискване, което е вписано в лиценз, 
повдига проблем, който изисква 
+задълбочено размишление, включително и 
обсъждане с адвокат, преди да решим 
+дали то е приемливо.  Когато стигнем до 
решението на новия проблем, ние 
+често обновяваме горните критерии, за да 
бъде по-ясно защо определени 
+лицензи се определят или не като свободни.
 </p>
 
 <p>
-Ако се интересувате дали определен, 
конкретен лиценз се явява лиценз
-за свободен софтуер, погледнете <a
-href="/licenses/license-list.html">списъка ни на 
лицензи</a>.  Ако
-лицензът, който ви интересува, не е изброен 
там, можете да ни питате
-за него чрез е-поща на адрес <a
+Ако се интересувате дали определен, 
конкретен лиценз се явява лиценз за 
+свободен софтуер, погледнете <a 
href="/licenses/license-list.html">списъка 
+ни на лицензи</a>.  Ако лицензът, който ви 
интересува, не е изброен там, 
+можете да ни питате за него чрез е-поща на 
адрес <a 
 href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>.
 </p>
 
 <p>
-Ако възнамерявате да напишете нов лиценз, 
моля обърнете се към ФСС,
-като напишете е-писмо на горния адрес.  
Умножаването на различните
-свободни софтуерни лицензи означава 
повече работа за потребителите, за
-да ги разберат.  Възможно е да сме в 
състояние да ви помогнем, като
-намерим съществуващ лиценз на свободен 
софтуер, който отговаря на
-нуждите ви.
+Ако възнамерявате да напишете нов лиценз, 
моля обърнете се към ФСС, като 
+напишете е-писмо на горния адрес.  
Умножаването на различните свободни 
+софтуерни лицензи означава повече работа 
за потребителите, за да ги 
+разберат.  Възможно е да сме в състояние да 
ви помогнем, като намерим 
+съществуващ лиценз на свободен софтуер, 
който отговаря на нуждите ви.
 </p>
 
 <p>
-Ако това е невъзможно, ако наистина се 
нуждаете от нов лиценз, с наша
-помощ ще сте сигурни, че лицензът наистина 
е лиценз на свободен
-софтуер и ще можете да прескочите някои 
практически проблеми.</p>
+Ако това е невъзможно, ако наистина се 
нуждаете от нов лиценз, с наша помощ 
+ще сте сигурни, че лицензът наистина е 
лиценз на свободен софтуер и ще 
+можете да прескочите някои практически 
проблеми.
+</p>
 
-<h2>Отворен код?</h2>
+<h2 id="beyond-software">Отвъд софтуера</h2>
 
 <p>
-Една друга група започна да използва 
термина „отворен код“, за да
-обозначи нещо близко (но не идентично) със 
„свободния софтуер“.  Ние
-предпочитаме понятието „свободен 
софтуер“, защото веднъж като чуете,
-че се отнася за свободата, а не за цената, <a
-href="free-software-for-freedom.bg.html">то извиква в 
съзнанието — „свобода“
-</a>.  Думата „отворен“ просто не прави това.
+<a href="/philosophy/free-doc.html">Ръководствата за 
софтуер трябва да са 
+свободни</a> поради същите причини, поради 
които и софтуерът трябва да е 
+свободен, и понеже ръководствата в 
известна степен са част от софтуера.
 </p>
 
-<hr />
+<p>
+Същите аргументи имат смисъл и за други 
видове произведения от практическо 
+естество — с други думи, произведения, 
които включват в себе си полезни 
+знания, като образователни и справочни 
материали.  <a 
+href="http://bg.wikipedia.org";>Уикипедия</a> е 
най-известният пример.
+</p>
 
-<div style="font-size: small;">
-<b>Бележки на преводача</b>:
-<ul>
+<p>
+Всеки вид прозиведение <em>може</em> да бъде 
свободно, и определението за 
+свободен софтуер може да бъде разширено до 
определение за <a 
+href="http://freedomdefined.org";>свободни произведения 
на културата</a>, 
+приложимо за всякакъв вид творби.
+</p>
 
-<li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Английската дума
-     „free“ е многозначна.  На български тя 
може да се предава като
-     свободен, но и като безплатен.  В рамките 
на проекта GNU тя
-     винаги се използва в значението си 
свободен.  Контрастирането на
-     свободата на словото с безплатния обяд 
е възможно най-близкото до
-     българския език предаване на мотото 
«„free“ as in „free speech“,
-     not as in „free beer“».  На български това 
двусмислие не
-     съществува.</li>
-
-<li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> Независимо, че
-     последната свобода е с номер 3, общият им 
брой е 4.  Номерирането
-     отразява както историята на 
постепенното им оформяне и еволюция
-     (първо свободи 1 и 2, след това 3 и накрая 
0), така е и препратка
-     към начина на броене в някои езици за 
програмиране и
-     математиката.</li>
+<h2 id="open-source">Отворен код?</h2>
 
-</ul>
-</div>
+<p>
+Една друга група започна да използва 
термина „отворен код“, за да обозначи 
+нещо близко (но не идентично) със 
„свободния софтуер“.  Ние предпочитаме 
+понятието „свободен софтуер“, защото 
веднъж като чуете, че се отнася за 
+свободата, а не за цената, то извиква в 
съзнанието — „свобода“.  Думата 
+„отворен“ <a 
href="/philosophy/open-source-misses-the-point.bg.html">просто 
+не прави това</a>.
+</p>
 
-<p><a href="/philosophy/philosophy.bg.html">Други текстове за
-четене</a></p>
 
-</div>
+<div style="font-size: small;">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
+<b>Бележки на преводача</b>:
+<ol>
+
+<li id="TransNote1">Английската дума „free“ е 
многозначна.  На
+български тя може да се предава като 
свободен, но и като безплатен.  В
+рамките на проекта GNU тя винаги се използва 
в значението си свободен.
+Контрастирането на свободата на словото с 
безплатния обяд е възможно
+най-близкото до българския език предаване 
на мотото «„free“ as in
+„free speech“, not as in „free beer“».  На български 
това двусмислие
+не съществува.</li>
+
+<li id="TransNote2">Независимо, че последната 
свобода е с номер 3,
+общият им брой е 4.  Номерирането отразява 
както историята на
+постепенното им оформяне и еволюция (първо 
свободи 1 и 2, след това 3
+и накрая 0), така е и препратка към начина на 
броене в някои езици за
+програмиране и математиката.</li>
 
+</ol></div>
+</div>
 
 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
 
 <div id="footer">
 
 <p>
-Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща:
-<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>. Има и 
други начини
-за <a href="http://www.fsf.org/about/contact.html";>връзка</a> с 
ФСС.
-<br />
-Моля, изпращайте доклади за счупени х
ипервръзки и други корекции (или
-предложения) на е-поща:
-<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
+Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.  Има и 
други начини за 
+<a href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  <br /> Моля, 
изпращайте доклади за 
+счупени хипервръзки и други корекции или 
предложения на е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
 </p>
 
 <p>
-Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
-за преводачи</a> за информация относно 
координирането и подаването на
-преводи на тази статия.
+Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 
за 
+преводачи</a> за информация относно 
координирането и подаването на преводи 
+на тази статия.
 </p>
 
 <p>
-Авторски права: (C) 1996, 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 
2003,
-2004 Фондация за свободен софтуер (Free Software 
Foundation, Inc., 51
-Franklin St, Fifth Floor, Boston, MA 02110, USA)
-<br />
-Дословното копиране и разпространение на 
цялата статия са позволени за
-всеки тип носител без нужда от заплащането 
на такси, стига тази
-бележка да бъде запазена.
+Авторски права &copy; 1996, 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 
2003, 2004, 
+2005, 2006, 2007 Фондация за свободен софтуер
+</p>
+<address>Free Software Foundation, Inc., 51 Franklin St, Fifth Floor, Boston, 
MA 
+02110, USA</address>
+<p>Дословното копиране и разпространение 
на цялата статия са позволени за всеки 
+тип носител без нужда от заплащането на 
такси, стига тази бележка да бъде 
+запазена.
 </p>
 
-<p>
-<b>Превод</b>: Александър Шопов <a
-href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2006 г. 
-<br /> 
-Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод чрез
-<a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
-проследяване на грешки</a> на <a
-href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за 
превод на
-www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!</p>
 
-<p>
-Последно обновяване:
+<div class="translators-credits">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
+<b>Превод</b>: Александър Шопов <a 
+href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2006 г.</div>
+<p>Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод
+чрез
+<a href="https://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
+проследяване на грешки</a>
+на <a href="https://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за
+превод на www.gnu.org</a>.  Благодарим Ви!</p>
+ <p>
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/05/02 16:18:30 $ $Author: yavor $
+Последно обновяване:
+
+$Date: 2008/02/24 22:57:17 $
+
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>
@@ -349,19 +355,21 @@
 <div id="translations">
 <h4>Други преводи на тази страница</h4>
 
-<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
-<!-- language if possible, otherwise default to English -->
-<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
-<!-- English is.  If you add a new language here, please -->
-<!-- advise address@hidden and add it to -->
-<!--    - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
-<!--    - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
-<!--      one of the lists under the section "Translations Underway" -->
-<!--    - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
-<!--      to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
-<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
-<!--     http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
+<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original 
+ language if possible, otherwise default to English 
+ If you do not have it English, please comment what the 
+ English is.  If you add a new language here, please 
+ advise address@hidden and add it to 
+    - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG 
+    - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html 
+      one of the lists under the section "Translations Underway" 
+    - if there is a translation team, you also have to add an alias 
+      to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases 
+ Please also check you have the 2 letter language code right versus 
+     http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
 <ul class="translations-list">
+<!-- Afrikaans -->
+<li><a href="/philosophy/free-sw.af.html">Afrikaans</a>&nbsp;[af]</li>
 <!-- Arabic -->
 <li><a 
href="/philosophy/free-sw.ar.html">&#1575;&#1604;&#1593;&#1585;&#1576;&#1610;&#1577;</a>&nbsp;[ar]</li>
 <!-- Azerbaijani -->
@@ -426,6 +434,8 @@
 <li><a 
href="/philosophy/free-sw.sr.html">&#x0421;&#x0440;&#x043f;&#x0441;&#x043a;&#x0438;</a>&nbsp;[sr]</li>
 <!-- Swedish -->
 <li><a href="/philosophy/free-sw.sv.html">Svenska</a>&nbsp;[sv]</li>
+<!-- Tamil -->
+<li><a 
href="/philosophy/free-sw.ta.html">&#2980;&#2990;&#3007;&#2996;&#3021;</a>&nbsp;[ta]</li>
 <!-- Tagalog -->
 <li><a href="/philosophy/free-sw.tl.html">Tagalog</a>&nbsp;[tl]</li>
 <!-- Turkish -->

Index: right-to-read.bg.html
===================================================================
RCS file: /web/www/www/philosophy/right-to-read.bg.html,v
retrieving revision 1.6
retrieving revision 1.7
diff -u -b -r1.6 -r1.7
--- right-to-read.bg.html       8 May 2007 15:32:53 -0000       1.6
+++ right-to-read.bg.html       24 Feb 2008 22:57:17 -0000      1.7
@@ -1,522 +1,497 @@
-<?xml version="1.0" encoding="utf-8" ?>
-<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Strict//EN"
-    "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-strict.dtd";>
-<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml"; xml:lang="bg">
+<!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
 
-<head>
+<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
 <title>Правото да четеш - Проектът GNU - 
Фондация за свободен софтуер (ФСС)</title>
-<meta http-equiv="content-type" content='text/html; charset=utf-8' />
-<link rel="stylesheet" type="text/css" href="/gnu.css" />
-<link rev="made" href="mailto:address@hidden"; />
-<link rev="translated" href="mailto:address@hidden"; />
-</head>
-
-<!-- This document is in XML, and xhtml 1.0 -->
-<!-- Please make sure to properly nest your tags -->
-<!-- and ensure that your final document validates -->
-<!-- consistent with W3C xhtml 1.0 and CSS standards -->
-<!-- See validator.w3.org -->
+<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
+<h2>Правото да четеш</h2>
 
-<body>
-
-<p><a href="#translations">Други преводи</a> на тази 
страница</p>
-
-<h3>Правото да четеш</h3>
 <p>
 от <a href="http://www.stallman.org/";><strong>Ричард 
Столман</strong></a></p>
 
 <p>
-<a href="/graphics/philosophicalgnu.html"><img 
src="/graphics/philosophical-gnu-sm.jpg"
-       alt=" [изображение на философски 
настроеното Гну] "
-       width="160" height="200" /></a>
-</p>
-
-<hr />
-
-<h4>Съдържание</h4>
-<ul>
-       <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#AuthorsNote"
-               id="TOCAuthorsNote">Бележка на автора</a></li>
-       <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#References"
-               id="TOCReferences">Препратки</a></li>
-       <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#OtherTexts"
-               id="TOCOtherTexts">Други текстове за 
четене</a></li>
-</ul>
-
-<hr />
+<em>Тази статия се публикува за първи път 
във февруарския брой от 1997 г. на 
+списанието <strong>Communications of the ACM</strong> (том 40, 
брой 2).</em></p>
 
-<p>
-<em>Тази статия се публикува за първи път 
във февруарския брой от 1997
-г. на списанието <strong>Communications of the ACM</strong> 
(том 40,
-брой 2).</em></p>
-
-<blockquote><p> (от „Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1"
-            id="TransBack1">1</a></sup>“ — сборник статии за
-            причините за Лунарната революция, 
публикуван в град Луна
-            през 2096 г.)
+<blockquote><p>
+            (от „Пътят към Тихо<sup><a 
href="#TransNote1">1</a></sup>“ — сборник статии 
+за причините за Лунарната революция, 
публикуван в град Луна през 2096 г.)
 </p></blockquote>
 
 <p>
-За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в 
университета, когато Лиса Ленц
-го помоли да ѝ услужи с компютъра си.  
Нейният се бе счупил и ако не
-заемеше друг, щеше да се провали с проекта 
си за семестъра.  Нямаше
-никой друг освен Дан, който тя да се осмели 
да помоли за това.</p>
-
-<p>
-Това постави Дан пред голяма дилема.  Той 
трябваше да ѝ помогне, но
-ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да 
прочете книгите му.  Да оставим
-настрана факта, че да оставиш някой да ти 
чете книгите значеше, че
-можеха да те вкарат в затвора за дълги 
години — самата идея да ѝ
-услужи отначало го шокира.  Както на всички 
други и на него му бяха
-повтаряли още от началното училище, че да 
споделяш книги е нещо
-отвратително и лошо — нещо, което само 
пиратите правят.</p>
-
-<p>
-Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от 
АПС — Агенцията за протекции
-на софтуера.  В лекциите по програмиране 
Дан научи, че всяка книга има
-датчик, който докладва на Учреждението за 
централно лицензиране от
-кого, кога и къде е била четена.  (От 
Учреждението използваха тази
-информация, за да хващат пиратите, които 
четат, но и също така
-извличаха данни за личните интереси на х
ората и ги продаваха на
-търговците).  Следващия път като влезеше в 
мрежата, Централното
-лицензиране щеше да разбере, а той — като 
собственик на компютъра,
-щеше да получи най-тежкото наказание, че не 
е направил всичко по
+За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в 
университета, когато Лиса Ленц го 
+помоли да ѝ услужи с компютъра си.  Нейният 
се бе счупил и ако не заемеше 
+друг, щеше да се провали с проекта си за 
семестъра.  Нямаше никой друг освен 
+Дан, който тя да се осмели да помоли за 
това.</p>
+
+<p>
+Това постави Дан пред голяма дилема.  Той 
трябваше да ѝ помогне, но ако ѝ 
+дадеше компютъра, тя можеше да прочете 
книгите му.  Да оставим настрана 
+факта, че да оставиш някой да ти чете 
книгите значеше, че можеха да те 
+вкарат в затвора за дълги години — самата 
идея да ѝ услужи отначало го 
+шокира.  Както на всички други и на него му 
бяха повтаряли още от началното 
+училище, че да споделяш книги е нещо 
отвратително и лошо — нещо, което само 
+пиратите правят.</p>
+
+<p>
+Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от 
АПС — Агенцията за протекции на 
+софтуера.  В лекциите по програмиране Дан 
научи, че всяка книга има датчик, 
+който докладва на Учреждението за 
централно лицензиране от кого, кога и къде 
+е била четена.  (От Учреждението използваха 
тази информация, за да хващат 
+пиратите, които четат, но и също така 
извличаха данни за личните интереси на 
+хората и ги продаваха на търговците).  
Следващия път като влезеше в мрежата, 
+Централното лицензиране щеше да разбере, а 
той — като собственик на 
+компютъра, щеше да получи най-тежкото 
наказание, че не е направил всичко по 
 силите си да предотврати престъплението.</p>
 
 <p>
-Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше 
да чете от книгите му.  Тя
-можеше просто да иска компютъра, за да си 
напише проекта.  Дан обаче
-знаеше, че тя идваше от семейство от 
средната класа и едва съумяваше
-да си плати училищните такси, да не говорим 
за вноските за четене.  Да
-чете от неговите книги може би беше 
единствения начин да завърши.  Той
-много добре разбираше положението ѝ — на 
него му се бе наложило да
-вземе кредит, за да може да плати за всички 
научни статии, които
-четеше.  (10% от таксите за тях отиваха за 
изследователите, които
-пишеха статиите.  Понеже Дан също се 
стремеше към академична кариера,
-той се надяваше неговите собствени 
изследвания да бъдат често цитирани
-и така евентуално да съумее да изплати 
заема си.)</p>
+Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше 
да чете от книгите му.  Тя можеше 
+просто да иска компютъра, за да си напише 
проекта.  Дан обаче знаеше, че тя 
+идваше от семейство от средната класа и 
едва съумяваше да си плати 
+училищните такси, да не говорим за 
вноските за четене.  Да чете от неговите 
+книги може би беше единствения начин да 
завърши.  Той много добре разбираше 
+положението ѝ — на него му се бе наложило 
да вземе кредит, за да може да 
+плати за всички научни статии, които 
четеше.  (10% от таксите за тях отиваха 
+за изследователите, които пишеха статиите. 
 Понеже Дан също се стремеше към 
+академична кариера, той се надяваше 
неговите собствени изследвания да бъдат 
+често цитирани и така евентуално да съумее 
да изплати заема си.)</p>
+
+<p>
+По-късно Дан щеше да научи, че е имало 
време, когато всеки е можел да отиде 
+в библиотека и да чете статии от научни 
журнали и даже книги, без да му се 
+налага да плаща.  Имало е независими учени, 
които са чели хиляди страници, 
+без да им се е налагало да имат държавни 
субсидии.  Но през 90-те години на 
+20 век както търговските, така и 
нестопанските издатели на журнали започнах
а 
+да изискват такси за достъп до изданията.  
През 2047 г. библиотеките, които 
+предоставят свободен, публичен достъп до 
научната литература се бяха 
+превърнали в далечен спомен.</p>
+
+<p>
+Естествено имаше начини да заобиколиш АПС 
и Централното лицензиране, но те 
+бяха незаконни.  Дан имаше състудент в 
лекциите по програмиране — Франк 
+Мартучи, който се бе сдобил с незаконен 
инструмент за изчистване на грешки — 
+дебъгер и го използваше да изключва кода 
за следене на авторските права, 
+когато четеше.  Той беше казал на прекалено 
много приятели за това и един от 
+тях го предаде на АПС за награда 
(студентите, които са затънали в дългове, 
+лесно се изкушават да станат предатели).  
През 2047 г. Франк бе в затвора не 
+заради пиратско четене, а заради 
притежанието на дебъгер.</p>
 
 <p>
 По-късно Дан щеше да научи, че е имало 
време, когато всеки е можел да
-отиде в библиотека и да чете статии от 
научни журнали и даже книги,
-без да му се налага да плаща.  Имало е 
независими учени, които са чели
-хиляди страници, без да им се е налагало да 
имат държавни субсидии.
-Но през 90-те години на 20 век както 
търговските, така и нестопанските
-издатели на журнали започнаха да изискват 
такси за достъп до
-изданията.  През 2047 г. библиотеките, които 
предоставят свободен,
-публичен достъп до научната литература се 
бяха превърнали в далечен
-спомен.</p>
-
-<p>
-Естествено имаше начини да заобиколиш АПС 
и Централното лицензиране,
-но те бяха незаконни.  Дан имаше състудент 
в лекциите по програмиране
-— Франк Мартучи, който се бе сдобил с 
незаконен инструмент за
-изчистване на грешки — дебъгер и го 
използваше да изключва кода за
-следене на авторските права, когато 
четеше.  Той беше казал на
-прекалено много приятели за това и един от 
тях го предаде на АПС за
-награда (студентите, които са затънали в 
дългове, лесно се изкушават
-да станат предатели).  През 2047 г. Франк бе в 
затвора не заради
-пиратско четене, а заради притежанието на 
дебъгер.</p>
+притежава инструменти за изчистване на 
грешки.  Дори е имало такива свободни 
+инструменти, които са били достъпни на CD 
или за изтегляне по мрежата.  
+Някои от обикновените потребители били 
започнали да ги използват, за да 
+деактивират кода за наблюдение на 
авторски права и най-накрая един съдия 
+решил, че това на практика била основната 
им употреба.  Това означавало, че 
+дебъгерите били незаконни, а 
разработчиците им били пратени в затвора.</p>
 
 <p>
-По-късно Дан щеше да научи, че е имало 
време, когато всеки е можел да
-притежава инструменти за изчистване на 
грешки.  Дори е имало такива
-свободни инструменти, които са били 
достъпни на CD или за изтегляне по
-мрежата.  Някои от обикновените 
потребители били започнали да ги
-използват, за да деактивират кода за 
наблюдение на авторски права и
-най-накрая един съдия решил, че това на 
практика била основната им
-употреба.  Това означавало, че дебъгерите 
били незаконни, а
-разработчиците им били пратени в 
затвора.</p>
-
-<p>
-Програмистите продължавали да се нуждаят 
от инструменти за изчистване
-на грешки, което било в реда на нещата, но 
производителите на дебъгери
-през 2047 г. разпространявали ограничен брой 
копия, всяко с
-идентификационен номер и то само на 
официално лицензираните и
-официално заклети програмисти.  Дебъгерът, 
който използваха в часовете
-на Дан, бе поставен зад специална защитна 
стена, за да бъде използван
-единствено и само за упражненията в 
университета.</p>
+Програмистите продължавали да се нуждаят 
от инструменти за изчистване на 
+грешки, което било в реда на нещата, но 
производителите на дебъгери през 
+2047 г. разпространявали ограничен брой 
копия, всяко с идентификационен 
+номер и то само на официално лицензираните 
и официално заклети програмисти.  
+Дебъгерът, който използваха в часовете на 
Дан, бе поставен зад специална 
+защитна стена, за да бъде използван 
единствено и само за упражненията в 
+университета.</p>
 
 <p>
 Човек можеше да заобиколи датчиците за 
авторски права като инсталира
-модифицирано ядро на операционната си 
система.  Един ден Дан щеше да
-узнае за съществуването на свободни ядра, 
дори цели операционни
-системи, които са съществували в началото 
на века.  Но те не само бяха
-незаконни — както дебъгерите, но и беше 
напълно невъзможно да
-инсталираш такава операционна система на 
компютъра си, ако не знаеш
-неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито 
„Майкрософт“ щяха да ти я
-дадат.</p>
-
-<p>
-Дан реши, че не може просто да даде 
компютъра си на Лиса, но той не
-можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше.  
Всяка възможност да говори с
-нея го изпълваше с наслада.  А това, че тя се 
реши да го помоли за
-помощ — това значеше, че и тя го обича.</p>
-
-<p>
-Дан реши проблема като направи нещо още 
по-немислимо — той ѝ даде
-компютъра си и ѝ каза своята парола.  По 
този начин, дори Лиса да му
-четеше от книгите, Централното 
лицензиране щеше да си мисли, че
-всъщност ги чете той.  Пак си беше 
престъпление, но АПС нямаше да
-научи автоматично за това.  Единственият 
начин да узнаят беше, ако
-Лиса докладва за него.</p>
-
-<p>
-Естествено, ако университетът някога 
разбереше, че е дал на Лиса
-паролата си, това щеше да е краят и за 
двамата като студенти —
-независимо за какво тя използваше 
паролата му.  Училищната политика
-беше, че всяко пречене на средствата за 
наблюдение на студентите бе
-основание за дисциплинарни мерки.  Нямаше 
значение дали си направил
-нещо лошо — нарушението всъщност беше, че 
затрудняваш администраторите
-да те наблюдават.  Те просто приемаха, че в 
такъв случай човек се
-занимава с нещо забранено и нямаше нужда 
да разбират какво точно
-е.</p>
-
-<p>
-Обикновено студентите не бяха изключвани 
за това, поне не
-директно. Вместо това им отказваха достъп 
до училищните компютърни
-системи, а тогава учащите неизменно се 
проваляха по всички
-предмети.</p>
-
-<p>
-По-късно Дан щеше да научи, че тази 
политика в университетите се е
-появила чак през 80-те години на 20 век, 
когато студентите са ползвали
-много често компютрите.  Преди това 
университетите са се отнасяли
-различно към дисциплината на учащите и са 
наказвали само действията,
-които са били вредни, а не просто тези, 
които предизвикват
-съмнение.</p>
-
-<p>
-Лиса не докладва Дан на АПС.  Неговото 
решение да ѝ помогне доведе до
-брака им. То ги накара да преосмислят и да 
се усъмнят в това, което
-бяха ги учили за пиратството като деца.  
Двамата започнаха да четат за
-историята на авторските права, за 
Съветския съюз и ограниченията върху
-копирането<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup> и
-дори първоначалната Конституция на 
САЩ<sup><a href="#TransNote3"
-id="TransBack3">3</a></sup>.  Те се преместиха на Луна, 
където откриха
-и други хора, които се мъчеха да се 
отскубнат от дългата ръка на АПС.
-Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, 
всеобщото право да четеш
+модифицирано ядро на операционната си 
система.  Един ден Дан щеше да узнае 
+за съществуването на свободни ядра, дори 
цели операционни системи, които са 
+съществували в началото на века.  Но те не 
само бяха незаконни — както 
+дебъгерите, но и беше напълно невъзможно 
да инсталираш такава операционна 
+система на компютъра си, ако не знаеш 
неговата най-важна парола. А нито 
+<abbr title="Федерално бюро за разследване">ФБР
</abbr>, нито „Майкрософт“ 
+щяха да ти я дадат.</p>
+
+<p>
+Дан реши, че не може просто да даде 
компютъра си на Лиса, но той не можеше и 
+да ѝ откаже, защото я обичаше.  Всяка 
възможност да говори с нея го 
+изпълваше с наслада.  А това, че тя се реши 
да го помоли за помощ — това 
+значеше, че и тя го обича.</p>
+
+<p>
+Дан реши проблема като направи нещо още 
по-немислимо — той ѝ даде компютъра 
+си и ѝ каза своята парола.  По този начин, 
дори Лиса да му четеше от 
+книгите, Централното лицензиране щеше да 
си мисли, че всъщност ги чете той.  
+Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да 
научи автоматично за това.  
+Единственият начин да узнаят беше, ако 
Лиса докладва за него.</p>
+
+<p>
+Естествено, ако университетът някога 
разбереше, че е дал на Лиса паролата 
+си, това щеше да е краят и за двамата като 
студенти — независимо за какво тя 
+използваше паролата му.  Училищната 
политика беше, че всяко пречене на 
+средствата за наблюдение на студентите бе 
основание за дисциплинарни мерки.  
+Нямаше значение дали си направил нещо лошо 
— нарушението всъщност беше, че 
+затрудняваш администраторите да те 
наблюдават.  Те просто приемаха, че в 
+такъв случай човек се занимава с нещо 
забранено и нямаше нужда да разбират 
+какво точно е.</p>
+
+<p>
+Обикновено студентите не бяха изключвани 
за това, поне не директно.  Вместо 
+това им отказваха достъп до училищните 
компютърни системи, а тогава учащите 
+неизменно се проваляха по всички 
предмети.</p>
+
+<p>
+По-късно Дан щеше да научи, че тази 
политика в университетите се е появила 
+чак през 80-те години на 20 век, когато 
студентите са ползвали много често 
+компютрите.  Преди това университетите са 
се отнасяли различно към 
+дисциплината на учащите и са наказвали 
само действията, които са били 
+вредни, а не просто тези, които 
предизвикват съмнение.</p>
+
+<p>
+Лиса не докладва Дан на АПС.  Неговото 
решение да ѝ помогне доведе до брака 
+им.  То ги накара да преосмислят и да се 
усъмнят в това, което бяха ги учили 
+за пиратството като деца.  Двамата започнах
а да четат за историята на 
+авторските права, за Съветския съюз и 
ограниченията върху копирането<sup><a 
+href="#TransNote2">2</a></sup> и дори първоначалната 
Конституция на 
+САЩ<sup><a href="#TransNote3">3</a></sup>.  Те се преместиха 
на Луна, където 
+откриха и други хора, които се мъчеха да се 
отскубнат от дългата ръка на 
+АПС.  Когато през 2062 г. се вдигна бунта на 
Тихо, всеобщото право да четеш 
 скоро се превърна в една от основните му 
цели.</p>
 
 
-<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCAuthorsNote"
-       id="AuthorsNote">Бележка на автора</a></h4>
+<h3 id="AuthorsNote">Бележка на автора</h3>
 
-<p>Тази бележка бе обновена през 2002 г.</p>
+<p>Тази бележка бе обновена през 2007 г.</p>
 
 <p>
-Правото да четеш е битка, която се води 
днес<sup><a href="#TransNote4"
-id="TransBack4">4</a></sup>.  Въпреки, че може да отнеме 
50 години, за
-да потъне днешният начин на живот в 
забвение, повечето от описаните
-по-горе действия и закони вече са 
предложени.  Много от тях вече са
-приети и реално действат в САЩ и други 
страни. През 1998 г. Законът за
-авторските права в цифровото хилядолетие 
(Digital Millenium Copyright
-Act — DMCA) установи законовата рамка в САЩ за 
ограничаването на
-четенето и даването назаем на книгите в 
електронен вид (както и на
-други данни).  Европейският съюз въведе 
подобни ограничения с
-директива през 2001 г.</p>
-
-<p>
-Доскоро имаше едно изключение — идеята, че 
ФБР и „Майкрософт“ ще
-държат най-важните пароли на персоналните 
компютри и няма да ви ги
-дават, не бе предложена до 2002 г.  Това бива 
наричано „доверено
-ползване на компютри“<sup><a href="#TransNote5"
-id="TransBack5">5</a></sup> (trusted computing) или „palladium“.</p>
-
-<p>
-През 2001 г. сенатор Хулингс, който е 
спонсориран от компанията
-„Дисни“, предложи закон, наречен SSSCA, 
който изисква всеки нов
-компютър да е снабден с инфраструктура, 
която да предотвратява
-копирането и която да не може да бъде 
заобиколена от потребителите.
-Това показва една дълготрайна тенденция — 
започвайки още с чипа
-Clipper<sup><a href="#TransNote6" id="TransBack6">6</a></sup> и други
-подобни предложения за предоставяне на 
ключовете на американското
-правителство: компютърните системи биват 
създавани по начин, който
-дава възможност на трети лица 
неприсъствено да контролират хората,
-които всъщност използват компютърните 
системи. Законът SSSCA е
-преименуван на CBDTPA (можете да мислите за 
него като закона „Consume
-But Don't Try Programming Act“ — Законът „Консумирай, 
но не се пробвай
-да програмираш“).</p>
+Правото да четеш е битка, която се води 
днес<sup><a 
+href="#TransNote4">4</a></sup>.  Въпреки, че може да 
отнеме 50 години, за да 
+потъне днешният начин на живот в забвение, 
повечето от описаните по-горе 
+действия и закони вече са предложени.  
Много от тях вече са приети и реално 
+действат в САЩ и други страни.  През 1998 г. 
Законът за авторските права в 
+цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright Act — 
DMCA) установи 
+законовата рамка в САЩ за ограничаването 
на четенето и даването назаем на 
+книгите в електронен вид (както и на други 
данни).  Европейският съюз въведе 
+подобни ограничения с директива през 2001 г.  
Във Франция, по силата на 
+закона „DADVSI“, приет през 2006 г., самото 
притежание на копие на DeCSS 
+(свободната програма за дешифриране на 
видео на DVD), е престъпление.</p>
+
+<p>
+През 2001 г. сенатор Холингс, който е 
спонсориран от компанията „Дисни“, 
+предложи закон, наречен SSSCA, който изисква 
всеки нов компютър да е снабден 
+с инфраструктура, която да предотвратява 
копирането и която да не може да 
+бъде заобиколена от потребителите.  Това 
показва една дълготрайна тенденция 
+— започвайки още с чипа Clipper<sup><a 
href="#TransNote5">5</a></sup> и 
+други подобни предложения за предоставяне 
на ключовете на американското 
+правителство: компютърните системи биват 
създавани по начин, който дава 
+възможност на трети лица неприсъствено да 
контролират хората, които всъщност 
+използват компютърните системи.  Законът 
SSSCA е преименуван на CBDTPA 
+(можете да мислите за него като закона 
„Consume But Don't Try Programming 
+Act“ — Законът „Консумирай, но не се 
пробвай да програмираш“).
+</p>
+
+<p>
+Скоро след това републиканците поеха 
контрола над Сената в САЩ.  Те са 
+по-малко обвързани с Холивуд в сравнение с 
демократите, така че не наложиха 
+прокарването на тези предложения.  Сега, 
след като демократите се върнаха на 
+власт, опасността отново е висока.</p>
 
 <p>
 През 2001 г. САЩ започнаха да използват 
Американската зона за свободна
-търговия (Free Trade Area of the Americas — FTAA), за да 
налагат
-същите правила във всички държави от 
западното полукълбо.  FTAA е едно
-от т. нар. споразумения за „свободна 
търговия“, което всъщност е
-създадено, за да даде на бизнеса по-голям 
контрол над демократичните
-правителства.  Налагането на закони като 
DMCA е типично в този дух.
-<a href="http://www.eff.org";>Фондацията за електронни 
граници
-(Electronic Frontier Foundation)</a> моли хората да обяснят 
на другите
-правителства защо те трябва да се 
противопоставят на този план.</p>
+търговия (Free Trade Area of the Americas — FTAA), за да 
налагат същите 
+правила във всички държави от западното 
полукълбо.  FTAA е едно от 
+т. нар. споразумения за „свободна 
търговия“, което всъщност е създадено, за 
+да даде на бизнеса по-голям контрол над 
демократичните правителства.  
+Налагането на закони като DMCA (ЗАПЦХ) е 
типично в този дух.  FTAA бе 
+ефективно отблъсната от Лула, президентът 
на Бразилия, който отхвърли 
+изискването за ЗАПЦХ и други.</p>
+
+<p>
+Оттогава, САЩ са наложили подобни 
изисквания на страни като Австралия и 
+Мексико чрез двустранни споразумения за 
„свободна търговия“, и на страни 
+като Коста Рика чрез CAFTA.  Президентът на 
Еквадор Кореа отказа да подпише 
+споразумението за „свободна търговия“, 
но Еквадор прие нещо като ЗАПЦХ през 
+2003 г.  Новата Конституция на Еквадор може и 
да осигурява възможност за 
+анулирането му.</p>
+
+<p>
+Идеята, че <abbr>ФБР</abbr> и „Майкрософт“ ще 
държат най-важните пароли на 
+персоналните компютри и няма да ви ги 
дават, не бе предложена до 2002 г.</p>
+
+<p>
+Защитниците на тази схема са ѝ дали имена 
като „доверено ползване на 
+компютри“<sup><a href="#TransNote6">6</a></sup> (trusted computing) 
и 
+„palladium“.  Ние я наричаме <a 
+href="/philosophy/can-you-trust.bg.html">„предателско 
ползване на 
+компютри“</a>, защото същината е да се 
накара компютъра ви да се подчинява 
+на компании вместо на вас.  Това бе 
реализирано през 2007 г. като част от <a 
+href="http://badvista.org";>Уиндоус Виста</a> — очакваме 
и „Епъл“ да направят 
+нещо подобно.  В тази схема, производителят 
пази тайния код, но 
+<abbr>ФБР</abbr> не биха имали проблем да се 
доберат до него.</p>
+
+<p>
+Това, което „Майкрософт“ пазят, не е точно 
парола в традиционния смисъл на 
+думата — нито един потребител не я пише 
директно в терминал.  По-скоро това 
+е подпис и ключ за шифриране, който 
съответства на втори ключ, съхраняван 
+във вашия компютър.  Това предоставя на 
„Майкрософт“, и възможно всички уеб 
+сайтове, които си кооперират с тях, 
неограничен контрол върху това какво 
+потребителя може да прави със собствения 
си компютър.</p>
+
+<p>
+„Виста“ предоставя на „Майкрософт“ и 
допълнителна власт.  Например, 
+„Майкрософт“ насилствено може да 
инсталират актуализации на системата, и 
+могат да наредят на всички машини с 
инсталирана „Виста“ да откажат да 
+заредят определен драйвер за някакво 
устройство.  Основната цел на 
+множеството ограничения на „Виста“ е да 
наложи DRM („Цифрово управление на 
+ограниченията“), което потребителите да 
не могат да избегнат.</p>
 
 <p>
 АПС всъщност е Асоциация на публикуващите 
софтуер.  Тя е изместена в
-полицейската си роля от Съюза на 
издателите на бизнес софтуер
-(Business Software Alliance — BSA).  Днес те не са 
официално
-полицейско подразделение, но неофициално 
действат като такова.
-Като използват методи, които напомнят за 
някогашния Съветски съюз, те
-насърчават хората да предават колегите и 
приятелите си.  Кампания на
-BSA, целяща да всее страх и проведена в 
Аржентина през 2001 г.,
-отправяше завоалирни заплахи, че хората, 
които споделят софтуер, ще
-бъдат изнасилвани в затворите<sup><a 
href="#TransNote7"
-id="TransBack7">7</a></sup>.</p>
-
-<p>
-Когато тази история беше написана, АПС 
заплашваше малките доставчици
-на Интернет, че те трябва да предоставят 
възможност на АПС да
-наблюдава всички потребители.  Повечето 
доставчици се предават, когато
-бъдат заплашени, защото не могат да си 
позволят да се защитават в
-съда.  (Atlanta Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.)  
Поне един
-доставчик — Community ConneXion в Оуклънд, 
Калифорния отказа да се
-поддаде на исканията и е бил съден.  
По-късно АПС преустанови делото,
-но получи закона DMCA, който им даваше 
властта, която искаха.</p>
-
-<p>
-Описаната по-горе политика за сигурност на 
университета не е
-измислена.  Например, компютър в един от 
университетите в района край
-Чикаго отпечатва следното съобщение, 
когато се свързвате (кавичките
-присъстват и в оригинала):</p>
-
-<blockquote>
-<p> „Тази система трябва да се използва 
само от упълномощени
-потребители.  Действията на хора, които 
използват този компютър без
-необходимото упълномощаване или с 
надвишаване на упълномощаването си,
-ще бъдат наблюдавани и записвани от 
персонала на системата.  В течение
-на наблюдението на потребители, които 
използват системата неправилно,
-или по време на поддръжка на системата 
действията и на упълномощените
-потребители могат да бъдат наблюдавани.  
Всеки, който използва
-системата, изрично се съгласява с такова 
наблюдение и е информиран, че
-ако това наблюдение открие улики за 
възможна незаконна дейност или
-нарушаване на правилата на Университета, 
персоналът, обслужващ
-системата, може да предостави данните от 
наблюденията на
-администрацията на Университета и/или 
правоприлагащите органи.“
+полицейската си роля от Съюза на 
издателите на бизнес софтуер (Business 
+Software Alliance — BSA).  Днес те не са официално 
полицейско подразделение, 
+но неофициално действат като такова.  Като 
използват методи, които напомнят 
+за някогашния Съветски съюз, те насърчават 
хората да предават колегите и 
+приятелите си.  Кампания на BSA, целяща да 
всее страх и проведена в 
+Аржентина през 2001 г., отправяше завоалирни 
заплахи, че хората, които 
+споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в 
затворите<sup><a 
+href="#TransNote7">7</a></sup>.</p>
+
+<p>
+Когато тази история беше написана, АПС 
заплашваше малките доставчици на 
+Интернет, че те трябва да предоставят 
възможност на АПС да наблюдава всички 
+потребители.  Повечето доставчици се 
предават, когато бъдат заплашени, 
+защото не могат да си позволят да се 
защитават в съда.  (Atlanta 
+Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.)  Поне един 
доставчик — Community 
+ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се 
поддаде на исканията и е бил 
+съден.  По-късно АПС преустанови делото, но 
получи закона DMCA, който им 
+даваше властта, която искаха.</p>
+
+<p>
+Описаната по-горе политика за сигурност на 
университета не е измислена.  
+Например, компютър в един от 
университетите в района край Чикаго 
отпечатва 
+следното съобщение, когато се свързвате 
(кавичките присъстват и в 
+оригинала):</p>
+
+<blockquote><p>
+„Тази система трябва да се използва само 
от упълномощени потребители.  
+Действията на хора, които използват този 
компютър без необходимото 
+упълномощаване или с надвишаване на 
упълномощаването си, ще бъдат 
+наблюдавани и записвани от персонала на 
системата.  В течение на 
+наблюдението на потребители, които 
използват системата неправилно, или по 
+време на поддръжка на системата 
действията и на упълномощените 
потребители 
+могат да бъдат наблюдавани.  Всеки, който 
използва системата, изрично се 
+съгласява с такова наблюдение и е 
информиран, че ако това наблюдение открие 
+улики за възможна незаконна дейност или 
нарушаване на правилата на 
+Университета, персоналът, обслужващ 
системата, може да предостави данните от 
+наблюденията на администрацията на 
Университета и/или правоприлагащите 
+органи.“
 </p></blockquote>
 
 <p>
 Това е интересен подход към Четвъртата 
поправка на Конституцията на
-САЩ<sup><a href="#TransNote8" id="TransBack8">8</a></sup>: 
притискай
-повечето хора предварително да се откажат 
от правата си по нея.</p>
+САЩ<sup><a href="#TransNote8">8</a></sup>: притискай 
повечето хора 
+предварително да се откажат от правата си 
по нея.</p>
 
-<hr />
-
-<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCReferences"
-       id="References">Препратки</a></h4>
+<h3 id="References">Препратки</h3>
 
 <ul>
-  <li>Бялата книга на администрацията: Екип 
за информационната
-       инфраструктура, интелектуалната 
собственост и националната
-       информационна инфраструктура: Доклад 
на работната група за
-       правата на интелектуална собственост 
(1995).</li>
-       
-  <li><a 
href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html";>Обяснение
-       на бялата книга: разграбването на 
авторските права</a>, Памела
-       Самуелсън, сп. Wired, януари 1996</li>
+  <li>Бялата книга на администрацията: Екип 
за информационната инфраструктура, 
+интелектуалната собственост и 
националната информационна 
инфраструктура: 
+Доклад на работната група за правата на 
интелектуална собственост (1995).</li>
+
+  <li><a 
+href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html";>Обяснение
 
+на бялата книга: разграбването на 
авторските права</a>, Памела Самуелсън, 
+сп. Wired, януари 1996 г.</li>
 
   <li><a 
href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm";>Продадено</a>,
-       Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 
1996</li>
+Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 1996 
г.</li>
 
-  <li>Обществени данни или частни данни, в. 
„Вашингтон пост“, 4 ноември
-       1996. След като от вестника решиха да 
таксуват потребителите,
-       които искат да четат статии по 
Интернет, махнахме хипервръзката
-       към този източник.</li>
+  <li>Обществени данни или частни данни, в. 
„Вашингтон пост“, 4 ноември 1996 г.  
+След като от вестника решиха да таксуват 
потребителите, които искат да четат 
+статии по Интернет, махнахме х
ипервръзката към този източник.</li>
 
   <li><a href="http://www.public-domain.org/";>Обединение за 
обществено
-       достояние</a><sup><a href="#TransNote9"
-       id="TransBack9">9</a></sup> — организация, която се
-       противопоставя и се опитва да намали 
прекомерното увеличаване
-       на властта на авторското право и 
патентите.</li> </ul>
+достояние</a><sup><a href="#TransNote9">9</a></sup> — 
организация, която се 
+противопоставя и се опитва да намали 
прекомерното увеличаване на властта на 
+авторското право и патентите.</li>
+</ul>
 
 <hr />
 <h4>Това есе е публикувано в книгата <a 
href="/doc/book13.html"><cite>Свободен
 софтуер, свободно общество: избрани есета 
от Ричард М. Столман</cite></a>.</h4>
 
-<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCOtherTexts"
-       id="OtherTexts">Други текстове за четене</a></h4>
+<p><strong>Други текстове за четене</strong></p>
 
 <ul>
-       <li><a href="/philosophy/philosophy.bg.html">Философията на
-       проекта GNU</a></li>
+       <li><a href="/philosophy/philosophy.bg.html">Философията 
на проекта GNU</a></li>
        <li><a
-       
href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html";
-       id="COPYPROCTECTION">Защита срещу копиране: 
просто кажи „не“</a> 
-               Публикувано в Computer World.</li>
+href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html";
 
+id="COPYPROCTECTION">Защита срещу копиране: просто 
кажи „не“</a>, 
+публикувано в Computer World.</li>
 </ul>
 
-<hr />
-
 <p>
-В <a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#AuthorsNote">авторовата
-бележка</a> се разказва за борбата за 
правото да четеш, както и
-електронното наблюдение.  Борбата започва 
сега, а ето и връзки към две
-статии, за технологии, които се 
разработват в момента, за да ви
-отнемат правото да четете.</p>
-
+В <a href="#AuthorsNote">авторовата бележка</a> се 
разказва за борбата за 
+правото да четеш, както и електронното 
наблюдение.  Борбата започва сега, а 
+ето и връзки към две статии, за технологии, 
които се разработват в момента, 
+за да ви отнемат правото да четете.</p>
 <ul>
-<li><a 
href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html";>Електронното
-     публикуване:</a> Статия за 
разпространението на книгите в
-     електронен формат и проблемите с 
авторските права, които засягат
-     правото да се чете копие.</li>
-<li><a 
href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp";>Книги
-     в компютрите:</a> Софтуер за контрола кой 
може да чете
-     книги и документи на един персонален 
компютър.</li>
+<li><a 
+href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html";>Електронното
 
+публикуване:</a> Статия за 
разпространението на книгите в електронен 
формат 
+и проблемите с авторските права, които 
засягат правото да се чете копие.</li>
+<li><a 
+href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp";>Книги
 
+в компютрите:</a> Софтуер за контрола кой 
може да чете книги и документи на 
+един персонален компютър.</li>
 </ul>
 
-<hr />
 
 <div style="font-size: small;">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
 <b>Бележки на преводача</b>:
-<ul>
+<ol>
 
-<li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Тихо: голям 
кратер на 
-     Луната.</li>
+<li id="TransNote1">Тихо: голям кратер на Луната.</li>
 
-<li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> Такива 
ограничения
-     имаше и в България преди 1989 г. — 
достъпът до копирните машини се
-     контролираше.</li>
-
-<li><a href="#TransBack3" id="TransNote3">3</a> В Конституцията 
на САЩ
-     се казва, че за да насърчи развитието на 
науката и полезните
-     изкуства, Конгресът на САЩ може да 
въвежда за ограничено време
-     изключителни права върху произведения 
и открития (раздел 8).
-     Идеята на Столман е, че конституцията на 
САЩ по това време вече е
-     изцяло променена.</li>
-
-<li><a href="#TransBack4" id="TransNote4">4</a> Тази битка се 
води и в
-     България.  През 2006 г. КК „Труд“ атакува 
българските Интернет
-     библиотеки, които съдържат 
произведения на български класици
-     като Елин Пелин.  Една от първите 
библиотеки, които пострадват е
-     тази на слепите потребители: bezmonitor.com.  
Библиотекарят е бил
-     повикан в НСБОП за предупреждаване.</li>
-
-<li><a href="#TransBack5" id="TransNote5">5</a> В днешно време 
авторът
-     на есето, Ричард Столман, използва 
термина „предателско ползване
-     на компютри“ (treacherous computing).  Причината 
за това е, че
-     между притежателя/ползващия компютъра 
и самата машина няма
-     доверие.  Компютърът не се доверява на 
собственика си и не
-     изпълнява команда зададена от него -— 
например „Копирай този
-     файл“, а ползващият машината няма начин 
да се довери на
-     системата, че тя ще изпълни неговата 
команда -— всъщност тя го
-     предава. За повече информация вижте 
статията <a
-     href="/philosophy/can-you-trust.bg.html">„Можете ли да 
имате доверие
-     на компютъра си?“</a>.</li>
-
-<li><a href="#TransBack6" id="TransNote6">6</a> Clipper: чип, който
-     трябваше да се използва в устройствата 
за шифроване на глас.
-     Част от дизайна му е предаването на 
ключа за шифроване на
-     държавни агенции в САЩ, за да могат да 
подслушват
-     разговорите.</li>
-
-<li><a href="#TransBack7" id="TransNote7">7</a> В България една 
от
-     кампаниите на BSA бе придружена с 
реклами: „Използването на
-     нелицензиран софтуер върви в комплект с 
този хардуер“. Хардуерът
-     представляваше комплект белезници.</li>
-
-<li><a href="#TransBack8" id="TransNote8">8</a> Четвъртата 
поправка на
-     конституцията на САЩ защитава срещу 
претърсвания, арести и
-     задържане на имущество без изрично 
съдебно разпореждане или
-     основателна причина да се предполага 
извършването на
-     престъпление.</li>
-
-<li><a href="#TransBack9" id="TransNote9">9</a> Обществено 
достояние
-     (public domain) са творбите, чийто срок на 
покритие от авторски
-     права е изтекъл.  Такива са и творбите, 
чиито автори изрично са
-     се отказали от авторските си права.</li>
+<li id="TransNote2">Такива ограничения имаше и в 
България преди 1989
+г. — достъпът до копирните машини се 
контролираше.</li>
 
-</ul>
-</div>
+<li id="TransNote3">В Конституцията на САЩ се казва, 
че за да насърчи
+развитието на науката и полезните 
изкуства, Конгресът на САЩ може да
+въвежда за ограничено време изключителни 
права върху произведения и
+открития (раздел 8).  Идеята на Столман е, че 
конституцията на САЩ по
+това време вече е изцяло променена.</li>
+
+<li id="TransNote4">Тази битка се води и в България.  
През 2006 г. КК
+„Труд“ атакува българските Интернет 
библиотеки, които съдържат
+произведения на български класици като 
Елин Пелин.  Една от първите
+библиотеки, които пострадват е тази на 
слепите потребители:
+bezmonitor.com.  Библиотекарят е бил повикан в 
НСБОП за
+предупреждаване.</li>
+
+<li id="TransNote5">Clipper: чип, който трябваше да се 
използва в
+устройствата за шифроване на глас.  Част от 
дизайна му е предаването
+на ключа за шифроване на държавни агенции 
в САЩ, за да могат да
+подслушват разговорите.</li>
+
+<li id="TransNote6">В днешно време авторът на есето, 
Ричард Столман,
+използва термина „предателско ползване 
на компютри“ (treacherous
+computing).  Причината за това е, че между 
притежателя/ползващия
+компютъра и самата машина няма доверие.  
Компютърът не се доверява на
+собственика си и не изпълнява команда 
зададена от него -— например
+„Копирай този файл“, а ползващият 
машината няма начин да се довери на
+системата, че тя ще изпълни неговата 
команда -— всъщност тя го
+предава.</li>
+
+<li id="TransNote7">В България една от кампаниите 
на BSA бе придружена
+с реклами: „Използването на нелицензиран 
софтуер върви в комплект с
+този хардуер“.  Хардуерът представляваше 
комплект белезници.</li>
+
+<li id="TransNote8">Четвъртата поправка на 
конституцията на САЩ
+защитава срещу претърсвания, арести и 
задържане на имущество без
+изрично съдебно разпореждане или 
основателна причина да се предполага
+извършването на престъпление.</li>
+
+<li id="TransNote9">Обществено достояние (public domain) 
са творбите,
+чийто срок на покритие от авторски права е 
изтекъл.  Такива са и
+творбите, чиито автори изрично са се 
отказали от авторските си
+права.</li>
 
-<hr />
+</ol></div>
+</div>
 
-<!-- All pages on the GNU web server should have the section about    -->
-<!-- verbatim copying.  Please do NOT remove this without talking     -->
-<!-- with the webmasters first. --> 
-<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
-<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
+<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
+<div id="footer">
 
-<div class="copyright">
 <p>
-Връщане към <a href="/home.bg.html">главната 
страница на проекта GNU</a>.
+Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.  Има и 
други начини за 
+<a href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  <br /> Моля, 
изпращайте доклади за 
+счупени хипервръзки и други корекции или 
предложения на е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>
 </p>
 
 <p>
-Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща:
-<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>. Има и 
други начини
-за <a href="/home.bg.html#ContactInfo">връзка</a> с ФСС.
-<br />
-Моля, изпращайте доклади за счупени х
ипервръзки и други корекции (или
-предложения) на е-поща:
-<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
+Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 
за 
+преводачи</a> за информация относно 
координирането и подаването на преводи 
+на тази статия.
 </p>
 
 <p>
-Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
-за преводачи</a> за информация относно 
координирането и подаването на
-преводи на тази статия.
+Авторски права &copy; 1996 Ричард Столман <br /> 
Дословното копиране и 
+разпространение на цялата статия са 
позволени за всеки тип носител без нужда 
+от заплащането на такси, стига тази 
бележка да бъде запазена.
 </p>
 
-<p>
-Авторски права: 1996 Ричард Столман
-<br />
-Дословното копиране и разпространение на 
цялата статия са позволени за
-всеки тип носител без нужда от заплащането 
на такси, стига тази
-бележка да бъде запазена.
-</p>
 
-<p>
-<b>Превод</b>: Александър Шопов <a
-href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2006 г. 
-<br /> 
-Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод чрез
-<a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
-проследяване на грешки</a> на <a
-href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за 
превод на
-www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!</p>
+<div class="translators-credits">
 
-<p>
-Последно обновяване:
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
+<b>Превод</b>: Александър Шопов <a 
+href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2006 г.</div>
+<p>Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод
+чрез
+<a href="https://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
+проследяване на грешки</a>
+на <a href="https://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за
+превод на www.gnu.org</a>.  Благодарим Ви!</p>
+ <p>
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/05/08 15:32:53 $ $Author: yavor $
+Последно обновяване:
+
+$Date: 2008/02/24 22:57:17 $
+
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>
 
-<div class="translations">
-<p><a id="translations"></a>
-<b>Преводи на тази страница</b>:<br />
-
-<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
-<!-- language if possible, otherwise default to English -->
-<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
-<!-- English is.  If you add a new language here, please -->
-<!-- advise address@hidden and add it to -->
-<!--    - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
-<!--    - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
-<!--      one of the lists under the section "Translations Underway" -->
-<!--    - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
-<!--      to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
-<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
-<!--     http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
-
-[
-<!-- Bulgarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.bg.html">bg</a> |
-<!-- Czech --> <a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">cs</a> |
-<!-- German --> <a href="/philosophy/right-to-read.de.html">de</a> |
-<!-- English --> <a href="/philosophy/right-to-read.html">en</a> |
-<!-- Spanish --> <a href="/philosophy/right-to-read.es.html">es</a> |
-<!-- Finnish --> <a href="/philosophy/right-to-read.fi.html">fi</a> |
-<!-- French --> <a href="/philosophy/right-to-read.fr.html">fr</a> |
-<!-- Hebrew --> <a href="/philosophy/right-to-read.he.html">he</a> |
-<!-- Japanese --> <a href="/philosophy/right-to-read.ja.html">ja</a> |
-<!-- Korean --> <a href="/philosophy/right-to-read.ko.html">ko</a> |
-<!-- Hungarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.hu.html">hu</a> |
-<!-- Polish --> <a href="/philosophy/right-to-read.pl.html">pl</a> |
-<!-- Portuguese --> <a href="/philosophy/right-to-read.pt.html">pt</a> |
-<!-- Russian --> <a href="/philosophy/right-to-read.ru.html">ru</a> |
-<!-- Slovenian --> <a href="/philosophy/right-to-read.sl.html">sl</a> |
-<!-- Swedish --> <a href="/philosophy/right-to-read.sv.html">sv</a>
-]
-</p>
-</div>
+<div id="translations">
+<h4>Други преводи на тази страница</h4>
 
+<!-- Please keep this list alphabetical. 
+ Comment what the language is for each type, i.e. de is German. 
+ Write the language name in its own language (Deutsch) in the text. 
+ If you add a new language here, please 
+ advise address@hidden and add it to 
+  - /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG 
+  - /home/www/html/server/standards/README.translations.html 
+  - one of the lists under the section "Translations Underway" 
+  - if there is a translation team, you also have to add an alias 
+  to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases 
+ Please also check you have the 2 letter language code right, cf. 
+ <URL:http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm> 
+ Please use W3C normative character entities. -->
+<ul class="translations-list">
+<!-- Bulgarian -->
+<li><a 
href="/philosophy/right-to-read.bg.html">&#x431;&#x44A;&#x43B;&#x433;&#x430;&#x440;&#x441;&#x43A;&#x438;</a>&nbsp;[bg]</li>
+<!-- Czech -->
+<li><a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">&#x010c;esky</a>&nbsp;[cs]</li>
+<!-- German -->
+<li><a href="/philosophy/right-to-read.de.html">Deutsch</a>&nbsp;[de]</li>
+<!-- English -->
+<li><a href="/philosophy/right-to-read.html">English</a>&nbsp;[en]</li>
+<!-- Spanish -->
+<li><a 
href="/philosophy/right-to-read.es.html">Espa&#x00f1;ol</a>&nbsp;[es]</li>
+<!-- Finnish -->
+<li><a href="/philosophy/right-to-read.fi.html">Suomi</a>&nbsp;[fi]</li>
+<!-- French -->
+<li><a 
href="/philosophy/right-to-read.fr.html">Fran&#x00e7;ais</a>&nbsp;[fr]</li>
+<!-- Hebrew -->
+<li><a 
href="/philosophy/right-to-read.he.html">&#x05e2;&#x05d1;&#x05e8;&#x05d9;&#x05ea;</a>&nbsp;[he]</li>
+<!-- Hungarian -->
+<li><a href="/philosophy/right-to-read.hu.html">Magyar</a>&nbsp;[hu]</li>
+<!-- Japanese -->
+<li><a 
href="/philosophy/right-to-read.ja.html">&#x65e5;&#x672c;&#x8a9e;</a>&nbsp;[ja]</li>
+<!-- Korean -->
+<li><a 
href="/philosophy/right-to-read.ko.html">&#xd55c;&#xad6d;&#xc5b4;</a>&nbsp;[ko]</li>
+<!-- Dutch -->
+<li><a href="/philosophy/right-to-read.nl.html">Nederlands</a>&nbsp;[nl]</li>
+<!-- Polish -->
+<li><a href="/philosophy/right-to-read.pl.html">Polski</a>&nbsp;[pl]</li>
+<!-- Portuguese -->
+<li><a 
href="/philosophy/right-to-read.pt.html">Portugu&#x0ea;s</a>&nbsp;[pt]</li>
+<!-- Russian -->
+<li><a 
href="/philosophy/right-to-read.ru.html">&#x0420;&#x0443;&#x0441;&#x0441;&#x043a;&#x0438;&#x0439;</a>&nbsp;[ru]</li>
+<!-- Slovenian -->
+<li><a href="/philosophy/right-to-read.sl.html">Slovensko</a>&nbsp;[sl]</li>
+<!-- Swedish -->
+<li><a href="/philosophy/right-to-read.sv.html">Svenska</a>&nbsp;[sv]</li>
+</ul>
+</div>
+</div>
 </body>
 </html>

Index: software-literary-patents.bg.html
===================================================================
RCS file: /web/www/www/philosophy/software-literary-patents.bg.html,v
retrieving revision 1.1
retrieving revision 1.2
diff -u -b -r1.1 -r1.2
--- software-literary-patents.bg.html   14 Dec 2007 16:45:39 -0000      1.1
+++ software-literary-patents.bg.html   24 Feb 2008 22:57:17 -0000      1.2
@@ -1,102 +1,97 @@
 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
-<title>Софтуерните патенти и патентите върху 
литературата - Проектът
-GNU - Фондация за свободен софтуер (ФСС)</title>
+
+<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
+<title>Софтуерните патенти и патентите върху 
литературата - Проектът GNU - Фондация 
+за свободен софтуер (ФСС)</title>
 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
 <h2>Софтуерните патенти и патентите върху 
литературата</h2>
 
-<!-- This document uses XHTML 1.0 Strict, but may be served as -->
-<!-- text/html.  Please ensure that markup style considers -->
-<!-- appendex C of the XHTML 1.0 standard. See validator.w3.org. -->
-
-<!-- Please ensure links are consistent with Apache's MultiView. -->
-<!-- Change include statements to be consistent with the relevant -->
-<!-- language, where necessary. -->
-
+<!-- This document uses XHTML 1.0 Strict, but may be served as 
+ text/html.  Please ensure that markup style considers 
+ appendex C of the XHTML 1.0 standard. See validator.w3.org. 
+ Please ensure links are consistent with Apache's MultiView. 
+ Change include statements to be consistent with the relevant 
+ language, where necessary. -->
 <p>от <strong><a href="http://stallman.org/";>Ричард 
Столман</a></strong></p>
 
 <p>
-<em>Статията е публикувана за първи път на 20 
юни 2005г. в
-лондонския <cite>„Гардиън“</cite>. Директивата 
за софтуерните патенти
-бе отхвърлена на 6-ти юли, защото в 
последната минута поддръжниците ѝ
-решиха да не си пробват силите. Със 
сигурност ще опитат отново, но с
-малко по-различни методи.</em></p>
+<em>Статията е публикувана за първи път на 20 
юни 2005г. в лондонския 
+<cite>„Гардиън“</cite>.  Директивата за 
софтуерните патенти бе отхвърлена на 
+6-ти юли, защото в последната минута 
поддръжниците ѝ решиха да не си пробват 
+силите.  Със сигурност ще опитат отново, но 
с малко по-различни методи.</em></p>
 
 <p>
 На 6 юли 2005г. Европейският парламент ще 
гласува дали да разреши
-използването на патенти върху софтуер – 
пагубна политика, която ще
-ограничи всеки компютърен потребител и ще 
хвърли софтуерните
-разработчици в постоянна тревога.
+използването на патенти върху софтуер – 
пагубна политика, която ще ограничи 
+всеки компютърен потребител и ще хвърли 
софтуерните разработчици в постоянна 
+тревога.
 </p>
 
 <p>
-Много от политиците вероятно гласуват на 
сляпо – понеже не са
-програмисти, те не разбират какво 
причиняват софтуерните патенти.
-Обикновено политиците си мислят, че 
патентите са като законите за
-авторско право (с изключение на дребни 
детайли), което не е вярно.
-Например, когато публично попитах Патрик 
Деведжиан (тогава министър на
-промишлеността) как Франция ще гласува по 
въпроса за софтуерните
-патенти, Деведжиан отговори с трогателно 
слово в защита на авторското
-право, възхвалявайки Виктор Юго<sup><a 
href="#TransNote1" id="TransBack1">1</a></sup>
-за ролята му в популяризирането на 
авторското право. (Подвеждащият
-термин <a href="not-ipr.html">„интелектуална 
собственост“</a> допринася за
-това объркване – една от причините изобщо 
да не допускаме употребата
-му.)
+Много от политиците вероятно гласуват на 
сляпо – понеже не са програмисти, 
+те не разбират какво причиняват 
софтуерните патенти.  Обикновено 
политиците 
+си мислят, че патентите са като законите за 
авторско право (с изключение на 
+дребни детайли), което не е вярно.  
Например, когато публично попитах Патрик 
+Деведжиан (тогава министър на 
промишлеността) как Франция ще гласува по 
+въпроса за софтуерните патенти, Деведжиан 
отговори с трогателно слово в 
+защита на авторското право, възхвалявайки 
Виктор Юго<sup><a 
+href="#TransNote1">1</a></sup> за ролята му в 
популяризирането на авторското 
+право.  (Подвеждащият термин <a 
+href="/philosophy/not-ipr.html">„интелектуална 
собственост“</a> допринася за 
+това объркване – една от причините изобщо 
да не допускаме употребата му.)
 </p>
 
 <p>
-Хората, които си представят същия ефект 
като при прилагане на
-авторското право, не могат да осъзнаят 
истинските последици от
-софтуерните патенти. Можем да ползваме 
Виктор Юго като пример, за да
-илюстрираме разликите.
+Хората, които си представят същия ефект 
като при прилагане на авторското 
+право, не могат да осъзнаят истинските 
последици от софтуерните патенти.  
+Можем да ползваме Виктор Юго като пример, 
за да илюстрираме разликите.
 </p>
 
 <p>
-Един роман и една съвременна сложна 
програма имат определени общи
-черти – и двете са обемисти, и двете 
въплъщават множество идеи. Така
-че, нека доразвием аналогията и да 
предположим, че патентното право е
-било прилагано върху романите през 1800г. Да 
предположим, че страни
-като Франция са разрешили патентоването 
на литературни идеи. Как това
-би повлияло върху творбите на Виктор Юго? 
Какви последици биха
-оставили литературните патенти в 
сравнение с последиците от авторското
-право?
+Един роман и една съвременна сложна 
програма имат определени общи черти – и 
+двете са обемисти, и двете въплъщават 
множество идеи. Така че, нека 
+доразвием аналогията и да предположим, че 
патентното право е било прилагано 
+върху романите през 1800г.  Да предположим, 
че страни като Франция са 
+разрешили патентоването на литературни 
идеи.  Как това би повлияло върху 
+творбите на Виктор Юго?  Какви последици 
биха оставили литературните патенти 
+в сравнение с последиците от авторското 
право?
 </p>
 
 <p>
 Да разгледаме романа „Клетниците“ на 
Виктор Юго. Понеже той си го е
-написал, авторските права са му 
принадлежали изцяло, само на него и на
-никой друг. Не му се е налагало да се страх
ува, че някой непознат би
-могъл да го съди за нарушение на 
авторските права и при това да
-спечели. Това е било невъзможно, защото 
авторското право покрива само
-съдържанието на авторската творба и 
ограничава единствено копирането.
-Юго не е копирал „Клетниците“ и затова не 
е бил в опасност.
+написал, авторските права са му 
принадлежали изцяло, само на него и на 
никой 
+друг.  Не му се е налагало да се страхува, че 
някой непознат би могъл да го 
+съди за нарушение на авторските права и 
при това да спечели.  Това е било 
+невъзможно, защото авторското право 
покрива само съдържанието на авторската 
+творба и ограничава единствено 
копирането.  Юго не е копирал „Клетниците“ 
и 
+затова не е бил в опасност.
 </p>
 
 <p>
-Патентите действат по друг начин. Те 
покриват идеи. Всеки патент е
-монопол върху упражняването на дадена 
идея, описана в самия патент.
-Ето пример за хипотетичен литературен 
патент:
+Патентите действат по друг начин.  Те 
покриват идеи.  Всеки патент е монопол 
+върху упражняването на дадена идея, 
описана в самия патент.  Ето пример за 
+хипотетичен литературен патент:
 </p>
 
 <ul>
-    <li>Претенция<sup><a href="#TransNote2" 
id="TransBack2">2</a></sup>
-    1 – процес на общуване, изграждащ в 
съзнанието на читателя образа
-    на герой, който е бил в затвора за дълъг 
период от време и се е
-    озлобил към обществото и човешкия род.</li>
-
-    <li>Претенция 2 – процес на общуване 
съгласно претенция 1, в
-    който описаният вече герой намира в 
последствие морално изкупление
-    посредством добротата на другиго.</li>
+    <li>Претенция<sup><a href="#TransNote2">2</a></sup> 1 – 
процес на общуване, 
+изграждащ в съзнанието на читателя образа 
на герой, който е бил в затвора за 
+дълъг период от време и се е озлобил към 
обществото и човешкия род.</li>
+
+    <li>Претенция 2 – процес на общуване 
съгласно претенция 1, в който описаният 
+вече герой намира в последствие морално 
изкупление посредством добротата на 
+другиго.</li>
 
-    <li>Претенция 3 – процес на общуване 
съгласно претенции 1 и
-    2, в който упоменатият герой сменя името 
си в хода на разказа.</li>
+    <li>Претенция 3 – процес на общуване 
съгласно претенции 1 и 2, в който 
+упоменатият герой сменя името си в хода на 
разказа.</li>
 </ul>
 
 <p>
 Ако този патент е съществувал през 1862г., 
при публикуването на
-„Клетниците“, то романът щеше да наруши и 
трите претенции, понеже
-описаното в тях се случва с героя Жан 
Валжан. Виктор Юго би могъл да
-попадне в съда и в такъв случай щеше да 
загуби. Романът би бил
-забранен, на практика – цензуриран, от 
притежателя на патента.
+„Клетниците“, то романът щеше да наруши и 
трите претенции, понеже описаното 
+в тях се случва с героя Жан Валжан.  Виктор 
Юго би могъл да попадне в съда и 
+в такъв случай щеше да загуби.  Романът би 
бил забранен, на практика – 
+цензуриран, от притежателя на патента.
 </p>
 
 <p>
@@ -104,21 +99,18 @@
 </p>
 
 <ul>
-    <li>Претенция 1 – процес на общуване, 
изграждащ в съзнанието
-    на читателя образа на герой, който е бил 
в затвора задълго и в
-    последствие променя името си.</li>
+    <li>Претенция 1 – процес на общуване, 
изграждащ в съзнанието на читателя образа 
+на герой, който е бил в затвора задълго и в 
последствие променя името си.</li>
 </ul>
 
 <p>
-„Клетниците“ би нарушил и този патент, 
тъй като и това описание
-съвпада с животоописанието на Жан Валжан. 
Ето и още един хипотетичен
-патент:
+„Клетниците“ би нарушил и този патент, 
тъй като и това описание съвпада с 
+животоописанието на Жан Валжан.  Ето и още 
един хипотетичен патент:
 </p>
 
 <ul>
-    <li>Претенция 1 – процес на общуване, 
изграждащ в съзнанието
-    на читателя образа на герой, който 
намира морално изкупление и
-    след това сменя името си.</li>
+    <li>Претенция 1 – процес на общуване, 
изграждащ в съзнанието на читателя образа 
+на герой, който намира морално изкупление 
и след това сменя името си.</li>
 </ul>
 
 <p>
@@ -126,11 +118,10 @@
 </p>
 
 <p>
-И трите описани патента обхващат 
историята на един герой от един
-роман. Те се препокриват, но не са 
абсолютно еднакви. Затова и могат
-да важат едновременно – и трите 
собственика на патенти биха могли да
-съдят Виктор Юго. Всеки един от тях би 
могъл да забрани публикуването
-на „Клетниците“.
+И трите описани патента обхващат 
историята на един герой от един роман.  Те 
+се препокриват, но не са абсолютно еднакви. 
 Затова и могат да важат 
+едновременно – и трите собственика на 
патенти биха могли да съдят Виктор 
+Юго.  Всеки един от тях би могъл да забрани 
публикуването на „Клетниците“.
 </p>
 
 <p>
@@ -138,8 +129,8 @@
 </p>
 
 <ul>
-    <li>Претенция 1 – процес на общуване, 
представящ герой, чието
-    име съвпада с последната сричка от 
фамилията му,</li>
+    <li>Претенция 1 – процес на общуване, 
представящ герой, чието име съвпада с 
+последната сричка от фамилията му,</li>
 </ul>
 
 <p>
@@ -147,211 +138,202 @@
 </p>
 
 <p>
-Вероятно ще си помислите, че тези идеи са 
толкова елементарни, че
-никое патентно ведомство не би ги издало. 
Ние, програмистите, често
-сме изумени от простотата на идеите, 
покрити от реални софтуерни
-патенти. Например, Европейското патентно 
ведомство е издало патент
-върху индикатора за прогрес и патент върху 
приемането на разплащания с
-кредитни карти. Тези патенти биха били 
просто смешни, ако не бяха
-толкова опасни.
+Вероятно ще си помислите, че тези идеи са 
толкова елементарни, че никое 
+патентно ведомство не би ги издало.  Ние, 
програмистите, често сме изумени 
+от простотата на идеите, покрити от реални 
софтуерни патенти.  Например, 
+Европейското патентно ведомство е издало 
патент върху индикатора за прогрес 
+и патент върху приемането на разплащания с 
кредитни карти.  Тези патенти 
+биха били просто смешни, ако не бяха 
толкова опасни.
 </p>
 
 <p>
-Други области от „Клетниците“ също биха 
могли да попаднат под
-прокобата на патентите. Например, може да е 
съществувал патент върху
-използване на художествено описание на 
битката при Ватерло, или патент
-върху ползването на парижки жаргон в х
удожествената проза. Още две
-съдебни дела. В действителност няма край 
броят на различните патенти,
-които биха били приложими при съдебни дела 
срещу автор на творба като
-„Клетниците“. Всички собственици на 
патенти биха казали, че заслужават
-награда за литературния прогрес, 
постигнат с идеите, които те са
-патентовали. Но това са препятствия, които 
не биха донесли прогрес,
-единствено биха спъвали развитието на 
литературата.
+Други области от „Клетниците“ също биха 
могли да попаднат под прокобата на 
+патентите.  Например, може да е съществувал 
патент върху използване на 
+художествено описание на битката при 
Ватерло, или патент върху ползването на 
+парижки жаргон в художествената проза.  
Още две съдебни дела.  В 
+действителност няма край броят на 
различните патенти, които биха били 
+приложими при съдебни дела срещу автор на 
творба като „Клетниците“.  Всички 
+собственици на патенти биха казали, че 
заслужават награда за литературния 
+прогрес, постигнат с идеите, които те са 
патентовали.  Но това са 
+препятствия, които не биха донесли 
прогрес, единствено биха спъвали 
+развитието на литературата.
 </p>
 
 <p>
-Във всеки случай, един по-обширен патент би 
направил всички тези
-въпроси неуместни. Представете си патенти 
с обширни претенции като
-тези:
+Във всеки случай, един по-обширен патент би 
направил всички тези въпроси 
+неуместни.  Представете си патенти с 
обширни претенции като тези:
 </p>
 
 <ul>
-    <li>Процес на общуване, построен в 
повествователна форма,
-    който продължава на много страници.</li>
-    <li>Повествователна форма, наподобяваща 
на моменти музикална
-    фуга или импровизация.</li>
-    <li>Интрига, развиваща се около 
противопоставянето на определени
-    герои, като всеки на свой ред залага 
капани на другите.</li>
+    <li>Процес на общуване, построен в 
повествователна форма, който продължава на 
+много страници.</li>
+    <li>Повествователна форма, наподобяваща 
на моменти музикална фуга или 
+импровизация.</li>
+    <li>Интрига, развиваща се около 
противопоставянето на определени герои, 
като 
+всеки на свой ред залага капани на 
другите.</li>
     <li>Повествование, което изобразява 
множество обществени слоеве.</li>
-    <li>Повествование, което разкрива мех
анизма на непозната
-    конспирация.</li>
-</ul>
+    <li>Повествование, което разкрива мех
анизма на непозната конспирация.</li>
+  </ul>
 
-  <p>Кои биха били собствениците на тези 
патенти? Възможно е това да
-са други писатели, например Дюма или 
Балзак, които също са писали
-такива романи. Но не е задължително. Не се 
изисква да си писал
-програма, за да патентоваш софтуерна идея. 
Следователно, ако нашите
-хипотетични литературни патенти се 
подчиняват на реалната патентна
-система, то няма да е необходимо 
собствениците им да са писали романи,
-разкази, изобщо нищо, освен патентни 
предложения. Напоследък все
-повече и повече се разпространяват такива 
паразитни патентни компании
-– предприятия, които не произвеждат нищо 
друго, освен заплахи и
-съдебни дела.</p>
-
-  <p>При съществуването на такива обширни 
патенти, Виктор Юго не би
-достигнал до момента, в който да се чуди 
какви патенти ще го погнат
-задето ползва героя Жан Валжан. Просто 
няма и да си помисли за писане
-на роман от такъв род.</p>
-
-<p>Тази аналогия би помогнала на 
непрограмистите да разберат какво
-вършат софтуерните патенти. Софтуерните 
патенти покриват
-функционалности като дефиниране на 
съкращенията в текстовите редактори
-или преизчисляване на формулите в 
естествен ред в една електронна
-таблица. Патентите покриват алгоритми, от 
които програмите имат нужда.
-Патентите покриват характеристики на 
файловите формати, като например
-новите формати на Майкрософт за файлове на 
Уърд. Видео форматът MPEG2
-се покрива от 39 различни американски 
патента.</p>
-
-<p>Точно както един роман би могъл да наруши 
наведнъж доста
-литературни патенти, така и една програма 
може да наруши множество
-патенти едновременно. Да се открият всички 
патенти, които една
-програма нарушава, е толкова тежка задача, 
че само едно такова
-проучване е направено. През 2004г. проучване 
на Линукс (ядрото на
-операционната система GNU/Линукс) разкрива, 
че то нарушава 283 различни
-софтуерни патента в САЩ. С други думи, 
всеки от тези 283 различни
-патента покрива някой от изчислителните 
процеси из хилядите страници
-изходен код на Линукс.</p>
-
-<p>Текстът на директивата, приета от Съвета 
на министрите, несъмнено
-узаконява патентите върху софтуерни тех
ники. (Вижте <a 
href="http://eupat.ffii.org/xatra/cons0406/text/index.en.html";>http://eupat.ffii.org/xatra/cons0406/text/index.en.html</a>.)
-Нейните поддръжници твърдят, че 
изискването патентите да имат
-„технически характер“ ще изключи 
софтуерните патенти, но не е така.
-Компютърната програма лесно се описва по 
„технически“ начин — Бюрото
-по обжалване към Европейското патентно 
ведомство казва (Дело T
-0258/03; <a 
href="http://legal.european-patent-office.org/dg3/pdf/t030258ex1.pdf";>http://legal.european-patent-office.org/dg3/pdf/t030258ex1.pdf</a>):</p>
+  <p> Кои биха били собствениците на тези 
патенти?  Възможно е това да са други 
+писатели, например Дюма или Балзак, които 
също са писали такива романи.  Но 
+не е задължително.  Не се изисква да си 
писал програма, за да патентоваш 
+софтуерна идея.  Следователно, ако нашите х
ипотетични литературни патенти се 
+подчиняват на реалната патентна система, 
то няма да е необходимо 
+собствениците им да са писали романи, 
разкази, изобщо нищо, освен патентни 
+предложения.  Напоследък все повече и 
повече се разпространяват такива 
+паразитни патентни компании – 
предприятия, които не произвеждат нищо 
друго, 
+освен заплахи и съдебни дела.</p>
+
+  <p> При съществуването на такива обширни 
патенти, Виктор Юго не би достигнал до 
+момента, в който да се чуди какви патенти 
ще го погнат задето ползва героя 
+Жан Валжан.  Просто няма и да си помисли за 
писане на роман от такъв род.</p>
+
+<p>Тази аналогия би помогнала на 
непрограмистите да разберат какво вършат 
+софтуерните патенти.  Софтуерните патенти 
покриват функционалности като 
+дефиниране на съкращенията в текстовите 
редактори или преизчисляване на 
+формулите в естествен ред в една 
електронна таблица.  Патентите покриват 
+алгоритми, от които програмите имат нужда.  
Патентите покриват 
+характеристики на файловите формати, като 
например новите формати на 
+Майкрософт за файлове на Уърд.  Видео 
форматът MPEG2 се покрива от 39 
+различни американски патента.</p>
+
+<p>Точно както един роман би могъл да наруши 
наведнъж доста литературни 
+патенти, така и една програма може да 
наруши множество патенти 
+едновременно.  Да се открият всички 
патенти, които една програма нарушава, е 
+толкова тежка задача, че само едно такова 
проучване е направено.  През 
+2004г. проучване на Линукс (ядрото на 
операционната система GNU/Линукс) 
+разкрива, че то нарушава 283 различни 
софтуерни патента в САЩ.  С други 
+думи, всеки от тези 283 различни патента 
покрива някой от изчислителните 
+процеси из хилядите страници изходен код 
на Линукс.</p>
+
+<p>Текстът на директивата, приета от Съвета 
на министрите, несъмнено узаконява 
+патентите върху софтуерни техники.  (Вижте 
<a 
+href="http://eupat.ffii.org/xatra/cons0406/text/index.en.html";>http://eupat.ffii.org/xatra/cons0406/text/index.en.html</a>.)
  
+Нейните поддръжници твърдят, че 
изискването патентите да имат „технически 
+характер“ ще изключи софтуерните патенти, 
но не е така.  Компютърната 
+програма лесно се описва по „технически“ 
начин — Бюрото по обжалване към 
+Европейското патентно ведомство казва 
(Дело T 0258/03; <a 
+href="http://legal.european-patent-office.org/dg3/pdf/t030258ex1.pdf";>http://legal.european-patent-office.org/dg3/pdf/t030258ex1.pdf</a>):</p>
 
 <blockquote>
 <p>
-   Бюрото е наясно, че сравнително широкото 
тълкувание на термина
-   „изобретение“ в член 52(1) от 
Европейската патента конвенция, ще
-   обхване дейности, толкова обичайни, че 
техническият им характер ще
-   бъде пренебрегван, като например 
писането с химикал върху хартия.
+   Бюрото е наясно, че сравнително широкото 
тълкувание на термина „изобретение“ 
+в член 52(1) от Европейската патента 
конвенция, ще обхване дейности, толкова 
+обичайни, че техническият им характер ще 
бъде пренебрегван, като например 
+писането с химикал върху хартия.
 </p>
 </blockquote>
 
-<p>За да изпълни задачата си, всеки годен за 
употреба софтуер може да
-бъде „зареждан и изпълняван на компютър, 
програмируема компютърна
-мрежа или друг програмируем апарат“. Това 
е критерият в член 5(2) на
-директивата, достатъчен патентите да 
забранят дори публикуването на
-програми. (<a 
href="http://eupat.ffii.org/papri/europarl0309/cons0401/tab/index.en.html";>http://eupat.ffii.org/papri/europarl0309/cons0401/tab/index.en.html</a>).
+<p> За да изпълни задачата си, всеки годен за 
употреба софтуер може да бъде 
+„зареждан и изпълняван на компютър, 
програмируема компютърна мрежа или друг 
+програмируем апарат“.  Това е критерият в 
член 5(2) на директивата, 
+достатъчен патентите да забранят дори 
публикуването на програми. (<a 
+href="http://eupat.ffii.org/papri/europarl0309/cons0401/tab/index.en.html";>http://eupat.ffii.org/papri/europarl0309/cons0401/tab/index.en.html</a>).
 </p>
 
 <p>
-Софтуерните патенти ще съсипят 
софтуерната разработка. Има един
-начин да се предотврати това и той е 
простичък: не ги узаконявайте.
-При първото четене през 2003г. Европейският 
парламент одобри
-необходимите поправки за изключването на 
софтуерните патенти, но
-Съветът на министрите преразгледа 
решението. Гражданите на Европейския
-съюз трябва незабавно да се свържат със 
своите представители в
-Европейския парламент, настоявайки при 
второто четене на директивата
-да подкрепят предишното решение на 
парламента.
-</p>
-
-<hr />
-
+Софтуерните патенти ще съсипят 
софтуерната разработка.  Има един начин да 
се 
+предотврати това и той е простичък: не ги 
узаконявайте.  При първото четене 
+през 2003г. Европейският парламент одобри 
необходимите поправки за 
+изключването на софтуерните патенти, но 
Съветът на министрите преразгледа 
+решението.  Гражданите на Европейския съюз 
трябва незабавно да се свържат 
+със своите представители в Европейския 
парламент, настоявайки при второто 
+четене на директивата да подкрепят 
предишното решение на парламента.
+</p>
+
+<!-- If needed, change the copyright block at the bottom. In general, 
+ all pages on the GNU web server should have the section about    
+ verbatim copying.  Please do NOT remove this without talking     
+ with the webmasters first. 
+ Please make sure the copyright date is consistent with the document 
+ and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
 <div style="font-size: small;"><b>Бележки на преводача</b>:
-<ul>
-    <li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Виктор Юго е
-    не само творец, участвал е и в 
политическия живот на Франция. Бил
-    е изявен републиканец, поради което е 
пратен в изгнание от
-    Наполеон. След обявяването на Третата 
френска република се завръща
-    в родината и става основател на 
международна асоциация за
-    популяризиране на авторските права. 
Година след смъртта на Юго
-    асоциацията издава Бернската конвенция 
за закрилата на
-    литературните и художествените 
произведения. Бернската конвенция
-    се развива едновременно с Парижката 
конвенция и техните
-    административни бюра се обединяват, за 
да достигнат до днешния си
-    вариант – Световна организация за 
„интелектуална собственост“ към
-    ООН (WIPO).</li>
-    <li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> Претенциите
-    са основният елемент в един издаден 
патент или заявка за патент.
-    Те определят обхвата на ограниченията, 
налагани от конкретния
-    патент. Освен тях, патентът съдържа и 
описание, евентуално и
-    чертежи към него. Но при искове за 
нарушаване или обявяване на
-    недействителност на патент се тълкуват 
само конкретните претенции.
-    Един патент може да има една или повече 
претенции, последователно
-    номерирани, описващи всеки аспект от 
„изобретението“ по технически
-    начин.</li>
-</ul>
+<ol>
+    <li id="TransNote1">Виктор Юго е не само творец, 
участвал е и в
+    политическия живот на Франция. Бил е 
изявен републиканец, поради
+    което е пратен в изгнание от Наполеон. 
След обявяването на Третата
+    френска република се завръща в родината 
и става основател на
+    международна асоциация за 
популяризиране на авторските
+    права. Година след смъртта на Юго 
асоциацията издава Бернската
+    конвенция за закрилата на литературните 
и художествените
+    произведения. Бернската конвенция се 
развива едновременно с
+    Парижката конвенция и техните 
административни бюра се обединяват,
+    за да достигнат до днешния си вариант – 
Световна организация за
+    „интелектуална собственост“ към ООН 
(WIPO).</li>
+    <li id="TransNote2">Претенциите са основният 
елемент в един
+    издаден патент или заявка за патент.  Те 
определят обхвата на
+    ограниченията, налагани от конкретния 
патент. Освен тях, патентът
+    съдържа и описание, евентуално и чертежи 
към него. Но при искове
+    за нарушаване или обявяване на 
недействителност на патент се
+    тълкуват само конкретните претенции.  
Един патент може да има една
+    или повече претенции, последователно 
номерирани, описващи всеки
+    аспект от „изобретението“ по тех
нически начин.</li>
+</ol></div>
 </div>
-
-
-<!-- If needed, change the copyright block at the bottom. In general, -->
-<!-- all pages on the GNU web server should have the section about    -->
-<!-- verbatim copying.  Please do NOT remove this without talking     -->
-<!-- with the webmasters first. --> 
-<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
-<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
-</div><!-- for id="content", starts in the include above -->
+<!-- for id="content", starts in the include above -->
 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
 <div id="footer">
 
 <p>
 Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща: <a
-    href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>. Има и 
други
-начини за <a href="/contact/">връзка</a> с ФСС. 
-<br />
-Моля, изпращайте доклади за счупени х
ипервръзки и други корекции или
-предложения на
-е-поща: <a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.  Има и 
други начини за 
+<a href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  <br /> Моля, 
изпращайте доклади за 
+счупени хипервръзки и други корекции или 
предложения на е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
 </p>
 
 <p>
-Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
-за преводачи</a> за информация за 
координирането и подаването на преводи
-на тази статия.
+Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 
за 
+преводачи</a> за информация за 
координирането и подаването на преводи на 
+тази статия.
 </p>
 
 <p>
-Авторски права &copy; 2003 Ричард Столман <br />
-Дословното копиране и разпространение на 
цялата статия са позволени за
-всеки тип носител без нужда от заплащането 
на такси, стига тази
-бележка да бъде запазена.
+Авторски права &copy; 2005, 2007, 2008 Фондация за 
свободен софтуер
+</p>
+<address>Free Software Foundation, Inc., 51 Franklin St, Fifth Floor, Boston, 
MA 
+02110, USA</address>
+<p>Дословното копиране и разпространение 
на цялата статия са позволени за всеки 
+тип носител без нужда от заплащането на 
такси, стига тази бележка да бъде 
+запазена.
 </p>
 
-<p><b>Превод</b>: Надя Великова <a
-    href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>,
-2007 г. <br />
-Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод чрез
-<a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
-проследяване на грешки</a> на <a
-    href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за
-превод на www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!</p>
 
-<p>
-Последно обновяване:
+<div class="translators-credits"><b>Превод</b>: Надя 
Великова <a 
+href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 
+2007 г.</div>
+<p>Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод
+чрез
+<a href="https://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
+проследяване на грешки</a>
+на <a href="https://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за
+превод на www.gnu.org</a>.  Благодарим Ви!</p>
+ <p>
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/12/14 16:45:39 $
+Последно обновяване:
+
+$Date: 2008/02/24 22:57:17 $
+
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>
 
 <div id="translations">
-<h4>Други преводи на тази страница:</h4>
-
-<!-- Please keep this list alphabetical. -->
-<!-- Comment what the language is for each type, i.e. de is Deutsch.-->
-<!-- If you add a new language here, please -->
-<!-- advise address@hidden and add it to -->
-<!--  - /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
-<!--  - /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
-<!--  - one of the lists under the section "Translations Underway" -->
-<!--  - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
-<!--  to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
-<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
-<!-- <URL:http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm> -->
-<!-- Please use W3C normative character entities -->
+<h4>Други преводи на тази страница</h4>
 
+<!-- Please keep this list alphabetical. 
+ Comment what the language is for each type, i.e. de is Deutsch.
+ If you add a new language here, please 
+ advise address@hidden and add it to 
+  - /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG 
+  - /home/www/html/server/standards/README.translations.html 
+  - one of the lists under the section "Translations Underway" 
+  - if there is a translation team, you also have to add an alias 
+  to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases 
+ Please also check you have the 2 letter language code right versus 
+ <URL:http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm> 
+ Please use W3C normative character entities -->
 <ul class="translations-list">
 <!-- Bulgarian -->
 <li><a 
href="/philosophy/software-literary-patents.bg.html">&#x431;&#x44A;&#x43B;&#x433;&#x430;&#x440;&#x441;&#x43A;&#x438;</a>&nbsp;[bg]</li>