www-commits
[Top][All Lists]
Advanced
[Date Prev][Date Next][Thread Prev][Thread Next][Date Index][Thread Index]

www/philosophy right-to-read.html right-to-read...

From: Yavor Doganov
Subject: www/philosophy right-to-read.html right-to-read...
Date: Thu, 24 Aug 2006 22:18:30 +0000 
CVSROOT:        /web/www
Module name:    www
Changes by:     Yavor Doganov <yavor>   06/08/24 22:18:30

Modified files:
        philosophy     : right-to-read.html 
Added files:
        philosophy     : right-to-read.bg.html 

Log message:
        Added new Bulgarian translation by Alexander Shopov <address@hidden>
        (Closes: task #5754).

CVSWeb URLs:
http://web.cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www/philosophy/right-to-read.html?cvsroot=www&r1=1.23&r2=1.24
http://web.cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www/philosophy/right-to-read.bg.html?cvsroot=www&rev=1.1

Patches:
Index: right-to-read.html
===================================================================
RCS file: /web/www/www/philosophy/right-to-read.html,v
retrieving revision 1.23
retrieving revision 1.24
diff -u -b -r1.23 -r1.24
--- right-to-read.html  6 Jul 2006 16:53:21 -0000       1.23
+++ right-to-read.html  24 Aug 2006 22:18:29 -0000      1.24
@@ -355,7 +355,7 @@
 <p>
 Updated:
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2006/07/06 16:53:21 $ $Author: alex_muntada $
+$Date: 2006/08/24 22:18:29 $ $Author: yavor $
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>
@@ -378,6 +378,7 @@
 <!--     http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
 
 [
+<!-- Bulgarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.bg.html">bg</a> |
 <!-- Czech --> <a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">cs</a> |
 <!-- German --> <a href="/philosophy/right-to-read.de.html">de</a> |
 <!-- English --> <a href="/philosophy/right-to-read.html">en</a> |

Index: right-to-read.bg.html
===================================================================
RCS file: right-to-read.bg.html
diff -N right-to-read.bg.html
--- /dev/null   1 Jan 1970 00:00:00 -0000
+++ right-to-read.bg.html       24 Aug 2006 22:18:29 -0000      1.1
@@ -0,0 +1,517 @@
+<?xml version="1.0" encoding="utf-8" ?>
+<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Strict//EN"
+    "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-strict.dtd";>
+<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml"; xml:lang="bg">
+
+<head>
+<title>Правото да четеш - Проектът GNU - 
Фондация за свободен софтуер (ФСС)</title>
+<meta http-equiv="content-type" content='text/html; charset=utf-8' />
+<link rel="stylesheet" type="text/css" href="/gnu.css" />
+<link rev="made" href="mailto:address@hidden"; />
+<link rev="translated" href="mailto:address@hidden"; />
+</head>
+
+<!-- This document is in XML, and xhtml 1.0 -->
+<!-- Please make sure to properly nest your tags -->
+<!-- and ensure that your final document validates -->
+<!-- consistent with W3C xhtml 1.0 and CSS standards -->
+<!-- See validator.w3.org -->
+
+<body>
+
+<p><a href="#translations">Други преводи</a> на тази 
страница</p>
+
+<h3>Правото да четеш</h3>
+<p>
+от <a href="http://www.stallman.org/";><strong>Ричард 
Столман</strong></a></p>
+
+<p>
+<a href="/graphics/philosophicalgnu.html"><img 
src="/graphics/philosophical-gnu-sm.jpg"
+       alt=" [изображение на философски 
настроеното Гну] "
+       width="160" height="200" /></a>
+</p>
+
+<hr />
+
+<h4>Съдържание</h4>
+<ul>
+       <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#AuthorsNote"
+               id="TOCAuthorsNote">Бележка на автора</a></li>
+       <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#References"
+               id="TOCReferences">Препратки</a></li>
+       <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#OtherTexts"
+               id="TOCOtherTexts">Други текстове за 
четене</a></li>
+</ul>
+
+<hr />
+
+<p>
+<em>Тази статия се публикува за първи път 
във февруарския брой от 1997
+г. на списанието <strong>Communications of the ACM</strong> 
(том 40,
+брой 2).</em></p>
+
+<blockquote><p> (от „Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1"
+            id="TransBack1">1</a></sup>“ — сборник статии за
+            причините за Лунарната революция, 
публикуван в град Луна
+            през 2096 г.)
+</p></blockquote>
+
+<p>
+За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в 
университета, когато Лиса Ленц
+го помоли да ѝ услужи с компютъра си.  
Нейният се бе счупил и ако не
+заемеше друг, щеше да се провали с проекта 
си за семестъра.  Нямаше
+никой друг освен Дан, който тя да се осмели 
да помоли за това.</p>
+
+<p>
+Това постави Дан пред голяма дилема.  Той 
трябваше да ѝ помогне, но
+ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да 
прочете книгите му.  Да оставим
+настрана факта, че да оставиш някой да ти 
чете книгите значеше, че
+можеха да те вкарат в затвора за дълги 
години — самата идея да ѝ
+услужи отначало го шокира.  Както на всички 
други и на него му бяха
+повтаряли още от началното училище, че да 
споделяш книги е нещо
+отвратително и лошо — нещо, което само 
пиратите правят.</p>
+
+<p>
+Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от 
АПС — Агенцията за протекции
+на софтуера.  В лекциите по програмиране 
Дан научи, че всяка книга има
+датчик, който докладва от кого, кога и къде 
е била четена на
+Учреждението за централно лицензиране.  
(Те използваха тази
+информация, за да хващат пиратите, които 
четат, но и също така
+извличаха данни за личните интереси на х
ората и ги продаваха на
+търговците).  Следващия път като влезеше в 
мрежата, Централното
+лицензиране щеше да разбере, а той — като 
собственик на компютъра,
+щеше да получи най-тежкото наказание, че не 
е направил всичко по
+силите си да предотврати престъплението.</p>
+
+<p>
+Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше 
да чете от книгите му.  Тя
+можеше просто да иска компютъра, за да си 
напише проекта.  Дан обаче
+знаеше, че тя идваше от семейство от 
средната класа и едва съумяваше
+да си плати училищните такси, да не говорим 
за вноските за четене.  Да
+чете от неговите книги може би беше 
единствения начин да завърши.  Той
+много добре разбираше положението ѝ — на 
него му се бе наложило да
+вземе кредит, за да може да плати за всички 
научни статии, които
+четеше.  (10% от таксите за тях отиваха за 
изследователите, които
+пишеха статиите.  Понеже Дан също се 
стремеше към академична кариера,
+той се надяваше неговите собствени 
изследвания да бъдат често цитирани
+и така евентуално да съумее да изплати 
заема си.)</p>
+
+<p>
+По-късно Дан щеше да научи, че е имало 
време, когато всеки е можел да
+отиде в библиотека и да чете статии от 
научни журнали и даже книги,
+без да му се налага да плаща.  Имало е 
независими учени, които са чели
+хиляди страници, без да им се е налагало да 
имат държавни субсидии.
+Но през 90-те години на 20 век както 
търговските, така и нестопанските
+издатели на журнали започнаха да изискват 
такси за достъп до
+изданията.  През 2047 г. библиотеките, които 
предоставят свободен,
+публичен достъп до научната литература се 
бяха превърнали в далечен
+спомен.</p>
+
+<p>
+Естествено имаше начини да заобиколиш АПС 
и Централното лицензиране,
+но те бяха незаконни.  Дан имаше състудент 
в лекциите по програмиране
+— Франк Мартучи, който се бе сдобил с 
незаконен инструмент за
+изчистване на грешки — дебъгер и го 
използваше да изключва кода за
+следене на авторските права, когато 
четеше.  Той беше казал на
+прекалено много приятели за това и един от 
тях го предаде на АПС за
+награда (студентите, които са затънали в 
дългове, лесно се изкушават
+да станат предатели).  През 2047 г. Франк бе в 
затвора не заради
+пиратско четене, а заради притежанието на 
дебъгер.</p>
+
+<p>
+По-късно Дан щеше да научи, че е имало 
време, когато всеки е можел да
+притежава инструменти за изчистване на 
грешки.  Дори е имало такива
+свободни инструменти, които са били 
достъпни на CD или за изтегляне по
+мрежата.  Някои от обикновените 
потребители били започнали да ги
+използват, за да деактивират кода за 
наблюдение на авторски права и
+най-накрая един съдия решил, че това на 
практика била основната им
+употреба.  Това означавало, че дебъгерите 
били незаконни, а
+разработчиците им били пратени в 
затвора.</p>
+
+<p>
+Програмистите продължавали да се нуждаят 
от инструменти за изчистване
+на грешки, което било в реда на нещата, но 
производителите на дебъгери
+през 2047 г. разпространявали ограничен брой 
копия, всяко с
+идентификационен номер и то само на 
официално лицензираните и
+официално заклети програмисти.  Дебъгерът, 
който използваха в часовете
+на Дан бе поставен зад специална защитна 
стена, за да бъде използван
+единствено и само за упражненията в 
университета.</p>
+
+<p>
+Човек можеше да заобиколи датчиците за 
авторски права като инсталира
+модифицирано ядро на операционната си 
система.  Един ден Дан щеше да
+узнае за съществуването на свободни ядра, 
дори цели операционни
+системи, които са съществували в началото 
на века.  Но те не само бяха
+незаконни — както дебъгерите, но и беше 
напълно невъзможно да
+инсталираш такава операционна система на 
компютъра си, ако не знаеш
+неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито 
„Майкрософт“ щяха да ти я
+дадат.</p>
+
+<p>
+Дан реши, че не може просто да даде 
компютъра си на Лиса, но той не
+можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше.  
Всяка възможност да говори с
+нея го изпълваше с наслада.  А това, че тя се 
реши да го помоли за
+помощ — това значеше, че и тя го обича.</p>
+
+<p>
+Дан реши проблема като направи нещо още 
по-немислимо — той ѝ даде
+компютъра си и ѝ каза своята парола.  По 
този начин, дори Лиса да му
+четеше от книгите, Централното 
лицензиране щеше да си мисли, че
+всъщност ги чете той.  Пак си беше 
престъпление, но АПС нямаше да
+научи автоматично за това.  Единственият 
начин да узнаят беше, ако
+Лиса докладва за него.</p>
+
+<p>
+Естествено, ако университетът някога 
разбереше, че е дал на Лиса
+паролата си, това щеше да е краят и за 
двамата като студенти —
+независимо за какво тя използваше 
паролата му.  Училищната политика
+беше, че всяко пречене на средствата за 
наблюдение на студентите бе
+основание за дисциплинарни мерки.  Нямаше 
значение дали си направил
+нещо лошо — нарушението всъщност беше, че 
затрудняваш администраторите
+да те наблюдават.  Те просто приемаха, че в 
такъв случай човек се
+занимава с нещо забранено и нямаше нужда 
да разбират какво точно
+е.</p>
+
+<p>
+Обикновено студентите не бяха изключвани 
за това, поне не
+директно. Вместо това им отказваха достъп 
до училищните компютърни
+системи, а тогава учащите неизменно се 
проваляха по всички
+предмети.</p>
+
+<p>
+По-късно Дан щеше да научи, че тази 
политика в университетите се е
+появила чак през 80-те години на 20 век, 
когато студентите са ползвали
+много често компютрите.  Преди това 
университетите са се отнасяли
+различно към дисциплината на учащите и са 
наказвали само действията,
+които са били вредни, а не просто тези, 
които предизвикват
+съмнение.</p>
+
+<p>
+Лиса не докладва Дан на АПС.  Неговото 
решение да ѝ помогне доведе до
+брака им, както и ги накара да преосмислят 
и се усъмнят в това, което
+бяха ги учили за пиратството като деца.  
Двамата започнаха да четат за
+историята на авторските права, за 
Съветския съюз и ограниченията върху
+копирането<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup> и
+дори първоначалната Конституция на 
САЩ<sup><a href="#TransNote3"
+id="TransBack3"> 3</a></sup>.  Те се преместиха на Луна, 
където
+откриха и други хора, които се мъчеха да се 
отскубнат от дългата ръка
+на АПС.  Когато през 2062 г. се вдигна бунта на 
Тихо, всеобщото право
+да четеш скоро се превърна в една от 
основните му цели.</p>
+
+
+<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCAuthorsNote"
+       id="AuthorsNote">Бележка на автора</a></h4>
+
+<p>Тази бележка бе обновена през 2002 г.</p>
+
+<p>
+Правото да четеш е битка, която се води 
днес<sup><a href="#TransNote4"
+id="TransBack4">4</a></sup>.  Въпреки, че може да отнеме 
50 години, за
+да потъне днешният начин на живот в 
забвение, повечето от описаните
+по-горе действия и закони вече са 
предложени.  Много от тях вече са
+приети и реално действат в САЩ и други 
страни. През 1998 г. Законът за
+авторските права в цифровото хилядолетие 
(Digital Millenium Copyright
+Act — DMCA) установи законовата рамка в САЩ за 
ограничаването на
+четенето и даването назаем на книгите в 
електронен вид (както и на
+други данни).  Европейският съюз въведе 
подобни ограничения с
+директива през 2001 г.</p>
+
+<p>
+Доскоро имаше едно изключение — идеята, че 
ФБР и „Майкрософт“ ще
+държат най-важните пароли на персоналните 
компютри и няма да ви ги
+дават, не бе предложена до 2002 г.  Това бива 
наричано „доверено
+ползване на компютри“<sup><a href="#TransNote5"
+id="TransBack5">5</a></sup> (trusted computing) или „palladium“.</p>
+
+<p>
+През 2001 г. сенатор Хулингс, който е 
спонсориран от компанията
+„Дисни“, предложи закон, наречен SSSCA, 
който изисква всеки нов
+компютър да е снабден с инфраструктура, 
която да предотвратява
+копирането и която да не може да бъде 
заобиколена от потребителите.
+Това показва една дълготрайна тенденция — 
започвайки още с чипа
+Clipper<sup><a href="#TransNote6" id="TransBack6">6</a></sup> и други
+подобни предложения за предоставяне на 
ключовете на американското
+правителство: компютърните системи биват 
създавани по начин, който
+дава възможност на трети лица 
неприсъствено да да контролират хората,
+които всъщност използват компютърните 
системи. Законът SSSCA е
+преименуван на CBDTPA (можете да мислите за 
него като закона „Consume
+But Don't Try Programming Act“ — Законът „Консумирай, 
но не се пробвай
+да програмираш“).</p>
+
+<p>
+През 2001 г. САЩ започнаха да използват 
Американската зона за свободна
+търговия (Free Trade Area of the Americas — FTAA), за да 
налагат
+същите правила във всички държави от 
западното полукълбо.  FTAA е едно
+от т. нар. споразумения за „свободна 
търговия“, което всъщност е
+създадено, за да даде на бизнеса по-голям 
контрол над демократичните
+правителства.  Налагането на закони като 
DMCA е типично в този дух.
+<a href="http://www.eff.org";>Фондацията за електронни 
граници
+(Electronic Frontier Foundation)</a> моли хората да обяснят 
на другите
+правителства защо те трябва да се 
противопоставят на този план.</p>
+
+<p>
+АПС всъщност е Асоциация на публикуващите 
софтуер.  Тя е изместена в
+полицейската си роля от Съюза на 
издателите на бизнес софтуер
+(Business Software Alliance — BSA).  Днес те не са 
официално
+полицейско подразделение, но неофициално 
те действат като такова.
+Като използват методи, които напомнят за 
някогашния Съветски съюз, те
+насърчават хората да предават колегите и 
приятелите си.  Кампания на
+BSA, целяща да всее страх и проведена в 
Аржентина през 2001 г.,
+отправяше завоалирни заплахи, че хората, 
които споделят софтуер, ще
+бъдат изнасилвани в затворите<sup><a 
href="#TransNote7"
+id="TransBack7">7</a></sup>.</p>
+
+<p>
+Когато тази история беше написана, АПС 
заплашваше малките доставчици
+на Интернет, че те трябва да предоставят 
възможност на АПС да
+наблюдава всички потребители.  Повечето 
доставчици се предават, когато
+бъдат заплашени, защото не могат да си 
позволят да се защитават в
+съда.  (Atlanta Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.)  
Поне един
+доставчик — Community ConneXion в Оуклънд, 
Калифорния отказа да се
+поддаде на исканията и е бил съден.  
По-късно АПС преустанови делото,
+но получи закона DMCA, който им даваше 
властта, която искаха.</p>
+
+<p>
+Описаната по-горе политика за сигурност на 
университета не е
+измислена.  Например, компютър в един от 
университетите в района край
+Чикаго отпечатва следното съобщение, 
когато се свързвате (кавичките
+присъстват и в оригинала):</p>
+
+<blockquote>
+<p> „Тази система трябва да се използва 
само от упълномощени
+потребители.  Действията на хора, които 
използват този компютър без
+необходимото упълномощаване или с 
надвишаване на упълномощаването си,
+ще бъдат наблюдавани и записвани от 
персонала на системата.  В течение
+на наблюдението на потребители, които 
използват системата неправилно,
+или по време на поддръжка на системата 
действията и на упълномощените
+потребители могат да бъдат наблюдавани.  
Всеки, който използва
+системата, изрично се съгласява с такова 
наблюдение и е информиран, че
+ако това наблюдение открие улики за 
възможна незаконна дейност или
+нарушаване на правилата на Университета, 
персоналът, обслужващ
+системата, може да предостави данните от 
наблюденията на
+администрацията на Университета и/или 
правоприлагащите органи.“
+</p></blockquote>
+
+<p>
+Това е интересен подход към Четвъртата 
поправка на Конституцията на
+САЩ<sup><a href="#TransNote8" id="TransBack8">8</a></sup>: 
притискай
+повечето хора предварително да се откажат 
от правата си по нея.</p>
+
+<hr />
+
+<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCReferences"
+       id="References">Препратки</a></h4>
+
+<ul>
+  <li>Бялата книга на администрацията: Екип 
за информационната
+       инфраструктура, интелектуалната 
собственост и националната
+       информационна инфраструктура: Доклад 
на работната група за
+       правата на интелектуална собственост 
(1995).</li>
+       
+  <li><a 
href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html";>Обяснение
+       на бялата книга: разграбването на 
авторските права</a>, Памела
+       Самуелсън, сп. Wired, януари 1996</li>
+
+  <li><a 
href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm";>Продадено</a>,
+       Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 
1996</li>
+
+  <li>Обществени данни или частни данни, в. 
„Вашингтон пост“, 4 ноември
+       1996. След като от вестника решиха да 
таксуват потребителите,
+       които искат да четат статии по 
Интернет, махнахме хипервръзката
+       към този източник.</li>
+
+  <li><a href="http://www.public-domain.org/";>Обединение за 
обществено
+       достояние</a><sup><a href="#TransNote9"
+       id="TransBack9">9</a></sup> — организация, която се
+       противопоставя и се опитва да намали 
прекомерното увеличаване
+       на властта на авторското право и 
патентите.</li> </ul>
+
+<hr />
+<h4>Това есе е публикувано в книгата <a 
href="/doc/book13.html"><cite>Свободен
+софтуер, свободно общество: избрани есета 
от Ричард М. Столман</cite></a>.</h4>
+
+<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCOtherTexts"
+       id="OtherTexts">Други текстове за четене</a></h4>
+
+<ul>
+       <li><a href="/philosophy/philosophy.html">Философията на
+       проекта GNU</a></li>
+       <li><a
+       
href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html";
+       id="COPYPROCTECTION">Защита срещу копиране: 
просто кажи „не“</a> 
+               Публикувано в Computer World.</li>
+</ul>
+
+<hr />
+
+<p>
+В <a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#AuthorsNote">авторовата
+бележка</a> се разказва за борбата за 
правото да четеш, както и
+електронното наблюдение.  Борбата започва 
сега, а ето и връзки към две
+статии, за технологии, които се 
разработват в момента, за да ви
+отнемат правото да четете.</p>
+
+<ul>
+<li><a 
href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html";>Електронното
+     публикуване:</a> Статия за 
разпространението на книгите в
+     електронен формат и проблемите с 
авторските права, които засягат
+     правото да се чете копие.</li>
+<li><a 
href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp";>Книги
+     в компютрите:</a> Софтуер за контрола кой 
може да чете
+     книги и документи на един персонален 
компютър.</li>
+</ul>
+
+<div style="font-size: small;">
+<b>Бележки на преводача</b>:
+<ul>
+
+<li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Тихо: голям 
кратер на 
+     Луната</li>
+
+<li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> Такива 
ограничения
+     имаше и в България преди 1989 г. — 
достъпът до копирните машини се
+     контролираше.</li>
+
+<li><a href="#TransBack3" id="TransNote3">3</a> В Конституцията 
на САЩ се
+     се казва, че за да насърчи развитието на 
науката и полезните
+     изкуства, Конгресът на САЩ може да 
въвежда за ограничено време
+     изключителни права върху произведения 
и открития (раздел 8).
+     Идеята на Столман е, че конституцията на 
САЩ по това време вече
+     е изцяло променена.</li>
+
+<li><a href="#TransBack4" id="TransNote4">4</a> Тази битка се 
води и в
+     България.  През 2006 г. КК „Труд“ атакува 
българските Интернет
+     библиотеки, които съдържат 
произведения на български класици
+     като Елин Пелин.  Една от първите 
библиотеки, които пострадват е
+     тази на слепите потребители: bezmonitor.com.  
Библиотекарят е бил
+     повикан в НСБОП за предупреждаване.</li>
+
+<li><a href="#TransBack5" id="TransNote5">5</a> В днешно време 
авторът
+     на есето, Ричард Столман, използва 
термина „предателско ползване
+     на компютри“ (treacherous computing).  Причината 
за това е, че
+     между притежателя/ползващия компютъра 
и самата машина няма
+     доверие.  Компютърът не се доверява на 
собственика си и не
+     изпълнява команда зададена от него -— 
например „Копирай този
+     файл“, а ползващият машината няма начин 
да се довери на
+     системата, че тя ще изпълни неговата 
команда -— всъщност тя го
+     предава. За повече информация вижте 
статията <a
+     href="/philosophy/can-you-trust.html">„Можете ли да 
имате доверие
+     на компютъра си?“</a>.</li>
+
+<li><a href="#TransBack6" id="TransNote6">6</a> Clipper: чип, който
+     трябваше да се използва в устройствата 
за шифроване на глас.
+     Част от дизайна му е предаването на 
ключа за шифроване на
+     държавни агенции в САЩ, за да могат да 
подслушват
+     разговорите.</li>
+
+<li><a href="#TransBack7" id="TransNote7">7</a> В България една 
от
+     кампаниите на BSA бе придружена с 
реклами: „Използването на
+     нелицензиран софтуер върви в комплект с 
този хардуер“. Хардуерът
+     представляваха комплект белезници.</li>
+
+<li><a href="#TransBack8" id="TransNote8">8</a> Четвъртата 
поправка на
+     конституцията на САЩ защитава срещу 
претърсвания, арести и
+     задържане на имущество без изрично 
съдебно разпореждане или
+     основателна причина да се предполага 
извършването на
+     престъпление.</li>
+
+<li><a href="#TransBack9" id="TransNote9">9</a> Обществено 
достояние
+     (public domain) са творбите, чийто срок на 
покритие от авторски
+     права е изтекъл.  Такива са и творбите, 
чиито автори изрично са
+     се отказали от авторските си права.</li>
+
+</ul>
+</div>
+
+<!-- All pages on the GNU web server should have the section about    -->
+<!-- verbatim copying.  Please do NOT remove this without talking     -->
+<!-- with the webmasters first. --> 
+<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
+<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
+
+<div class="copyright">
+<p>
+Връщане към <a href="/home.bg.html">главната 
страница на проекта GNU</a>.
+</p>
+
+<p>
+Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща:
+<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>. Има и 
други начини
+за <a href="/home.bg.html#ContactInfo">връзка</a> с ФСС.
+<br />
+Моля, изпращайте доклади за счупени х
ипервръзки и други корекции (или
+предложения) на е-поща:
+<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
+</p>
+
+<p>
+Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
+за преводачи</a> за информация относно 
координирането и подаването на
+преводи на тази статия.
+</p>
+
+<p>
+Авторски права: 1996 Ричард Столман
+<br />
+Дословното копиране и разпространение на 
цялата статия е позволена за
+всеки тип носител без нужда от заплащането 
на такси, стига тази
+бележка да бъде запазена.
+</p>
+
+<p>
+<b>Превод</b>: Александър Шопов <a
+href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2006 г. 
+<br /> 
+Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод чрез
+<a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
+проследяване на грешки</a> на <a
+href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за 
превод на
+www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!</p>
+
+<p>
+Последно обновяване:
+<!-- timestamp start -->
+$Date: 2006/08/24 22:18:29 $ $Author: yavor $
+<!-- timestamp end -->
+</p>
+</div>
+
+<div class="translations">
+<p><a id="translations"></a>
+<b>Преводи на тази страница</b>:<br />
+
+<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
+<!-- language if possible, otherwise default to English -->
+<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
+<!-- English is.  If you add a new language here, please -->
+<!-- advise address@hidden and add it to -->
+<!--    - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
+<!--    - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
+<!--      one of the lists under the section "Translations Underway" -->
+<!--    - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
+<!--      to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
+<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
+<!--     http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
+
+[
+<!-- Bulgarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.bg.html">bg</a> |
+<!-- Czech --> <a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">cs</a> |
+<!-- German --> <a href="/philosophy/right-to-read.de.html">de</a> |
+<!-- English --> <a href="/philosophy/right-to-read.html">en</a> |
+<!-- Spanish --> <a href="/philosophy/right-to-read.es.html">es</a> |
+<!-- French --> <a href="/philosophy/right-to-read.fr.html">fr</a> |
+<!-- Hebrew --> <a href="/philosophy/right-to-read.he.html">he</a> |
+<!-- Japanese --> <a href="/philosophy/right-to-read.ja.html">ja</a> |
+<!-- Korean --> <a href="/philosophy/right-to-read.ko.html">ko</a> |
+<!-- Hungarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.hu.html">hu</a> |
+<!-- Polish --> <a href="/philosophy/right-to-read.pl.html">pl</a> |
+<!-- Portuguese --> <a href="/philosophy/right-to-read.pt.html">pt</a> |
+<!-- Russian --> <a href="/philosophy/right-to-read.ru.html">ru</a> |
+<!-- Slovenian --> <a href="/philosophy/right-to-read.sl.html">sl</a> |
+<!-- Swedish --> <a href="/philosophy/right-to-read.sv.html">sv</a>
+]
+</p>
+</div>
+
+</body>
+</html>
reply via email to
[Prev in Thread] Current Thread [Next in Thread]