www home.bg.shtml gnu/linux-and-gnu.bg.html gnu...

[Yavor Doganov]

CVSROOT:        /web/www
Module name:    www
Changes by:     Yavor Doganov <yavor>   08/02/15 06:37:14

Modified files:
        .              : home.bg.shtml 
        gnu            : linux-and-gnu.bg.html why-gnu-linux.bg.html 
        server         : banner.bg.html 

Log message:
        Update Bulgarian translations from trans-coord/gnun.

CVSWeb URLs:
http://web.cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www/home.bg.shtml?cvsroot=www&r1=1.20&r2=1.21
http://web.cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www/gnu/linux-and-gnu.bg.html?cvsroot=www&r1=1.7&r2=1.8
http://web.cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www/gnu/why-gnu-linux.bg.html?cvsroot=www&r1=1.8&r2=1.9
http://web.cvs.savannah.gnu.org/viewcvs/www/server/banner.bg.html?cvsroot=www&r1=1.18&r2=1.19

Patches:
Index: home.bg.shtml
===================================================================
RCS file: /web/www/www/home.bg.shtml,v
retrieving revision 1.20
retrieving revision 1.21
diff -u -b -r1.20 -r1.21
--- home.bg.shtml       10 Feb 2008 12:13:23 -0000      1.20
+++ home.bg.shtml       15 Feb 2008 06:36:50 -0000      1.21
@@ -10,9 +10,16 @@
 
 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
 
+<p style="text-align: center;"><small><a 
href="http://www.fsf.org/";>Фондация за свободен 
софтуер</a> | <a 
+href="http://www.fsfeurope.org";>ФСС Европа</a> | <a 
+href="http://www.fsfla.org/";>ФСС Латинска Америка</a> | <a 
+href="http://fsf.org.in/";>ФСС Индия</a></small></p>
+
 <p class="center big"><strong>Добре дошли на страниците 
на операционната система GNU — GNU е 
 свободен софтуер.</strong></p>
 
+<p style="text-align: center;"><a 
href="http://www.fsf.org/blogs/community/boycottTrendMicro.html";><img 
src="http://www.fsf.org/boycott_trend_micro_728-90.png"; 
alt="Бойкотирайте „Тренд Микро“" /></a></p>
+
 <table width="100%" border="0" cellpadding="15" cellspacing="50">
   <tr>
     <td style="width: 50%; padding-right: 2em;">
@@ -136,7 +143,6 @@
   <li><a href="http://savannah.gnu.org";>Нашият сървър за 
проекти, 
 savannah.gnu.org</a></li>
   <li><a href="http://lists.gnu.org";>Пощенски списъци на 
GNU</a></li>
-  <li><a href="http://blue-gnu.biz";>Новини за свободен 
софтуер чрез Blue GNU</a></li>  
   <li>Други раздели от сайта на GNU: <a 
href="/manual/manual.html">Документация за 
 софтуер</a>, <a href="/graphics/graphics.html">Графика и 
изкуство</a>, <a 
 href="/fun/fun.html">Забава</a>, <a 
@@ -277,8 +283,7 @@
 
 
 <div class="translators-credits"><b>Превод:</b> Явор Доганов 
<a 
-href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2006, 2007, 2008 
-г.<br /></div>
+href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2006, 2007, 2008 
г.</div>
 <p>Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод
 чрез
 <a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
@@ -288,7 +293,7 @@
  <p><!-- timestamp start -->
 Последно обновяване:
    
-   $Date: 2008/02/10 12:13:23 $
+   $Date: 2008/02/15 06:36:50 $
    
 <!-- timestamp end -->
 </p>

Index: gnu/linux-and-gnu.bg.html
===================================================================
RCS file: /web/www/www/gnu/linux-and-gnu.bg.html,v
retrieving revision 1.7
retrieving revision 1.8
diff -u -b -r1.7 -r1.8
--- gnu/linux-and-gnu.bg.html   2 Apr 2007 13:56:42 -0000       1.7
+++ gnu/linux-and-gnu.bg.html   15 Feb 2008 06:37:05 -0000      1.8
@@ -1,9 +1,10 @@
 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
 
+<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
 <title>Линукс и GNU - Проектът GNU - Фондация за 
свободен софтуер (ФСС)</title>
 
-<meta http-equiv="Keywords" content="GNU, FSF, Free Software Foundation, 
Linux, Emacs, GCC, Unix, Free Software, Operating System, GNU Kernel, HURD, GNU 
HURD, GNU/Linux, свободен софтуер, Фондация за 
свободен софтуер, ФСС, ГНУ, ГНУ/Линукс, 
операционна система, Линукс, ядро на GNU, 
Хърд, GNU Хърд" />
-<meta http-equiv="Description" content="От 1983 г. се 
разработва свободната „Юникс“-подобна 
операционна система GNU, за да може 
компютърните потребители да имат 
свободата да споделят и подобряват 
софтуера, който ползват." />
+<meta http-equiv="Keywords" content="GNU, FSF, Free Software Foundation, 
Linux, Emacs, GCC, Unix, Free Software, Operating System, GNU Kernel, HURD, GNU 
HURD, Hurd" />
+<meta http-equiv="Description" content="Since 1983, developing the free Unix 
style operating system GNU, so that computer users can have the freedom to 
share and improve the software they use." />
 <link rel="alternate" title="Какво ново" 
href="http://www.gnu.org/rss/whatsnew.rss"; type="application/rss+xml" />
 <link rel="alternate" title="Нов свободен софтуер" 
href="http://www.gnu.org/rss/quagga.rss"; type="application/rss+xml" />
 
@@ -11,237 +12,231 @@
 
 <h2>Линукс и проектът GNU</h2>
 
-<p><strong>от <a href="http://www.stallman.org/";>Ричард
-Столман</a></strong></p>
+<p><strong>от <a href="http://www.stallman.org/";>Ричард 
Столман</a></strong></p>
 
 <div class="announcement">
-  <blockquote><p>За да научите повече по този 
въпрос, може да
-  прочетете нашите <a href="/gnu/gnu-linux-faq.html">ЧЗВ за
-  GNU/Линукс</a> и
-  статията <a 
href="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html">Потребители на GNU,
-  които никога не са чували за GNU</a>.</p></blockquote>
+  <blockquote><p>За повече информация вижте също <a 
href="/gnu/gnu-linux-faq.html">ЧЗВ за 
+GNU/Линукс</a> и <a href="/gnu/why-gnu-linux.bg.html">Защо 
GNU/Линукс?</a></p>
+  </blockquote>
 </div>
 
 <p>
-Много компютърни потребители използват 
променена версия на
-<a href="/philosophy/categories.html#TheGNUsystem">системата GNU</a>
-всеки ден, без да го осъзнават.  Поради 
странно стечение на
-обстоятелствата, версията на GNU, която 
широко се използва днес, е
-повече позната като „Линукс“, и много 
потребители не са наясно за
-дълбоката връзка с <a 
href="/gnu/gnu-history.bg.html">проекта
-GNU</a>.</p>
-
-<p>
-Наистина има Линукс и хората го използват, 
но това не е операционната
-система.  Линукс е ядрото — онази програма 
в системата, която заделя
-ресурсите на машината за другите програми, 
които изпълнявате.  Ядрото е
-съществена част от една операционна 
система, но е безполезно само по
-себе си.  То може да функционира само в 
контекста на завършена операционна
-система.  Линукс се използва обикновено в 
комбинация с операционната
-система GNU — цялата система всъщност е GNU, 
като Линукс функционира
-като нейно ядро.</p>
-
-<p>
-Много потребители не са напълно наясно за 
разликата между ядрото,
-което е Линукс, и цялата система, която те 
също наричат „Линукс“.
-Двусмислената употреба на наименованието 
не спомага за изясняването на
-това недоразумение.  Тези потребители 
често мислят, че Линус Торвалдс
-е разработил цялата система през 1991 г. с 
малко помощ.</p>
-
-<p>
-Програмистите обикновено знаят, че Линукс 
е ядро.  Но тъй като
-обикновено са чували цялата система да се 
нарича „Линукс“, те често си
-представят история, която да оправдава 
кръщаването на цялата система
-на името на ядрото.  Например, мнозина 
вярват, че след като Линус Торвалдс е
-написал ядрото Линукс, неговите 
потребители са се огледали наоколо за
-друг свободен софтуер, който би могъл да 
бъде включен, и са открили
-(съвсем случайно), че почти всичко необх
одимо за изготвянето на
-система, подобна на „Юникс“, вече било 
налично.</p>
+Много компютърни потребители използват 
променена версия на <a 
+href="/philosophy/categories.html#TheGNUsystem">системата GNU</a> 
всеки ден, 
+без да го осъзнават.  Поради странно 
стечение на обстоятелствата, версията 
+на GNU, която широко се използва днес често 
бива наричана „Линукс“, и много 
+потребители <a href="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html">не 
са 
+наясно</a>, че това е в общи линии системата 
GNU, разработвана от <a 
+href="/gnu/gnu-history.bg.html">проекта GNU</a>.</p>
+
+<p>
+Наистина има Линукс и хората го използват, 
но това е само част от 
+операционната система.  Линукс е ядрото — 
онази програма в системата, която 
+заделя ресурсите на машината за другите 
програми, които изпълнявате.  Ядрото 
+е съществена част от една операционна 
система, но е безполезно само по себе 
+си.  То може да функционира само в 
контекста на завършена операционна 
+система.  Линукс се използва обикновено в 
комбинация с операционната система 
+GNU — цялата система всъщност е GNU, с Линукс 
като добавка, или GNU/Линукс.  
+Всички така наречени „Линукс“ 
дистрибуции на практика са дистрибуции на 
+GNU/Линукс.</p>
+
+<p>
+Много потребители не са напълно наясно за 
разликата между ядрото, което е 
+Линукс, и цялата система, която те също 
наричат „Линукс“.  Двусмислената 
+употреба на наименованието не спомага за 
изясняването на това 
+недоразумение.  Тези потребители често 
мислят, че Линус Торвалдс е 
+разработил цялата система през 1991 г. с 
малко помощ.</p>
+
+<p>
+Програмистите обикновено знаят, че Линукс 
е ядро.  Но тъй като обикновено са 
+чували цялата система да се нарича 
„Линукс“, те често си представят история, 
+която да оправдава кръщаването на цялата 
система на името на ядрото.  
+Например, мнозина вярват, че след като 
Линус Торвалдс е написал ядрото 
+Линукс, неговите потребители са се 
огледали наоколо за друг свободен 
+софтуер, който би могъл да бъде включен, и 
са открили (съвсем случайно), че 
+почти всичко необходимо за изготвянето на 
система, подобна на „Юникс“, вече 
+било налично.</p>
 
 <p>
-Това, което открили, съвсем не било по 
случайност — това е било
-почти завършената система GNU.  Наличният <a
+Това, което открили, съвсем не било по 
случайност — това е било почти 
+завършената система GNU.  Наличният <a 
 href="/philosophy/free-sw.bg.html">свободен софтуер</a> се 
превръща в
-завършена система, защото проектът GNU е 
работил за изграждането ѝ
-от 1984 г.  В <a href="/gnu/manifesto.html">Манифеста на
-GNU</a> ние си поставихме за цел 
разработването на свободна
-операционна система, подобна на „Юникс“, 
наречена GNU.  <a
-href="/gnu/initial-announcement.html">Първоначалното 
обявление</a> на
-проекта GNU също очертава някои от 
оригиналните планове за системата
-GNU.  По времето, когато Линукс бе написан, GNU 
беше почти
+завършена система, защото проектът GNU е 
работил за изграждането ѝ от 1984 
+г.  В <a href="/gnu/manifesto.html">Манифеста на GNU</a> ние 
си поставихме 
+за цел разработването на свободна 
операционна система, подобна на „Юникс“, 
+наречена GNU.  <a 
href="/gnu/initial-announcement.html">Първоначалното 
+обявление</a> на проекта GNU също очертава 
някои от оригиналните планове за 
+системата GNU.  По времето, когато Линукс бе 
написан, GNU беше почти 
 завършена.</p>
 
 <p>
-Повечето проекти за свободен софтуер имат 
за цел разработката на
-определена програма за извършването на 
определена задача.  Например,
-Линус Торвалдс се е заел да напише ядро, 
подобно на Юникс (Линукс);
-Доналд Кнут се е заел да напише програма за 
форматиране на текст
-(TeX); Боб Шайфлер се е заел да разработи 
графична система с прозорци
-(X Window system).  Естествено е да определяме 
приноса на този вид
-проект чрез специфичните програми, които 
са произлезли от него.</p>
-
-<p>
-Ако се опитаме да определим приноса на 
проекта GNU по този начин,
-какво бихме заключили?  Един производител 
на CD-ROM открил, че в
-тяхната „Линукс дистрибуция“ <a
-href="/philosophy/categories.html#GNUsoftware">софтуерът на GNU</a>
-бил най-големия контингент — около 28% от 
общия изходен код, и това
-включвало някои основни и необходими 
компоненти, без които изобщо не
-би могло да има система.  Линукс бил само 
около 3%.  Така че ако
-трябва да изберете име на системата по 
това кой е написал програмите,
-най-правилният и единствен избор би бил 
„GNU“.</p>
-
-<p>
-Но ние не мислим, че това е правилният 
начин да се подходи към
-въпроса.  Проектът GNU не е бил, и не е, проект 
за разработване на
-отделни софтуерни пакети.  Не е бил
-проект <a href="/software/gcc/gcc.html">за разработката 
на компилатор
-на Си</a>, въпреки че ние сме го направили.  
Не е бил проект за
-разработването на текстов редактор, 
въпреки, че ние сме разработили
-такъв.  Целта на проекта GNU беше да се 
разработи <em>цялостна
-операционна система, подобна на 
„Юникс“</em> — GNU.</p>
-
-<p>
-Много хора имат съществен принос към 
свободния софтуер в системата и
-всички те заслужават признание.  Но 
причината това да
-е <em>интегрирана система</em>, а не само 
колекция от полезни
-програми, е защото проектът GNU се е бил заел 
да я изгради като такава.
-Ние направихме списък с програми, необх
одими за <em>завършена</em>
-свободна система и систематично написахме 
или намерихме хора, които да
-напишат, всичко от списъка.  Написахме 
съществени, но не толкова вълнуващи
-<a href="#unexciting">(1)</a> компоненти, понеже не може 
да има
-система без тях.  Някои от нашите системни 
компоненти, инструментите
-за програмиране, станаха известни сред 
програмистите сами по себе си.
-Но ние написахме и много компоненти, които 
не са
-инструменти <a href="#nottools">(2)</a>.  Дори 
разработихме и игра на
-шах, GNU Chess, понеже една цялостна система 
има нужда и от добри
-игри.</p>
-
-<p>
-До средата на 90-те години вече бяхме 
изградили цялата система без
-ядрото (работихме също и по ядро,
-<a href="/software/hurd/hurd.html">GNU Hurd</a>, което се 
изпълнява
-върху микроядрото Mach).  Разработката на 
това ядро се оказа доста
-по-трудна, отколкото очаквахме;
-<a href="/software/hurd/hurd-and-linux.html">GNU Hurd започна да
-работи стабилно през 2001 г.</a>.  Сега 
започваме подготовката за
-действително издание на системата GNU, с GNU 
Hurd.</p>
+Повечето проекти за свободен софтуер имат 
за цел разработката на определена 
+програма за извършването на определена 
задача.  Например, Линус Торвалдс се 
+е заел да напише ядро, подобно на Юникс 
(Линукс); Доналд Кнут се е заел да 
+напише програма за форматиране на текст 
(TeX); Боб Шайфлер се е заел да 
+разработи графична система с прозорци (X 
Window system).  Естествено е да 
+определяме приноса на този вид проект чрез 
специфичните програми, които са 
+произлезли от него.</p>
+
+<p>
+Ако се опитаме да определим приноса на 
проекта GNU по този начин, какво 
+бихме заключили?  Един производител на CD-ROM 
открил, че в тяхната „Линукс 
+дистрибуция“ <a 
href="/philosophy/categories.html#GNUsoftware">софтуерът на 
+GNU</a> бил най-големия контингент — около 28% 
от общия изходен код, и това 
+включвало някои основни и необходими 
компоненти, без които изобщо не би 
+могло да има система.  Линукс бил само 
около 3%.  Така че ако трябва да 
+изберете име на системата по това кой е 
написал програмите, най-правилният и 
+единствен избор би бил „GNU“.</p>
+
+<p>
+Но това не е най-правилният и задълбочен 
начин да се подходи към въпроса.  
+Проектът GNU не е бил, и не е, проект за 
разработване на отделни софтуерни 
+пакети.  Не е бил проект <a 
href="/software/gcc/gcc.html">за разработката на 
+компилатор на Си</a>, въпреки че ние сме го 
направили.  Не е бил проект за 
+разработването на текстов редактор, 
въпреки, че ние сме разработили такъв.  
+Проектът GNU се е заел с разработката на 
<em>цялостна операционна система, 
+подобна на „Юникс“</em> — GNU.</p>
+
+<p>
+Много хора имат съществен принос към 
свободния софтуер в системата и всички 
+те заслужават признание.  Но причината 
това да е <em>интегрирана 
+система</em>, а не само колекция от полезни 
програми, е защото проектът GNU 
+се е бил заел да я изгради като такава.  Ние 
направихме списък с програми, 
+необходими за <em>завършена</em> свободна 
система и систематично написахме 
+или намерихме хора, които да напишат, 
всичко от списъка.  Написахме 
+съществени, но не толкова вълнуващи <a 
href="#unexciting">(1)</a> 
+компоненти, понеже не може да има система 
без тях.  Някои от нашите системни 
+компоненти, инструментите за 
програмиране, станаха известни сред 
+програмистите сами по себе си.  Но ние 
написахме и много компоненти, които 
+не са инструменти <a href="#nottools">(2)</a>.  Дори 
разработихме и игра на 
+шах, GNU Chess, понеже една цялостна система 
има нужда и от добри игри.</p>
+
+<p>
+До средата на 90-те години вече бяхме 
изградили цялата система без ядрото.  
+Започнахме разработката и на ядро, <a 
href="/software/hurd/hurd.html">GNU 
+Hurd</a>, което се изпълнява върху микроядрото 
Mach.  Разработката на това 
+ядро се оказа доста по-трудна, отколкото 
очаквахме; <a 
+href="/software/hurd/hurd-and-linux.html">GNU Hurd започна да 
работи 
+стабилно през 2001 г.</a>, но доста път трябва 
да бъде изминат, докато 
+хората могат да го ползват.</p>
 
 <p>
 За щастие, нямаше нужда да чакаме за Hurd, 
понеже Линукс беше на
-разположение.  Когато Линус Торвалдс 
написа Линукс, той запълни
-последната голяма празнина.  От този 
момент нататък хората вече можеха
-да комбинират Линукс със системата GNU, за 
да изградят цялостна
-свободна система, т.е. версия на системата 
GNU, базирана на Линукс,
-или съкратено — GNU/Линукс.  Ранните бележки 
по изданието на Линукс
-припознаваха факта, че Линукс е ядро, 
използвано с части от GNU:
-<a 
href="http://www.kernel.org/pub/linux/kernel/Historic/old-versions/RELNOTES-0.01";>
-„Повечето от инструментите, използвани с 
линукс, са софтуер на GNU и
-под copyleft на GNU.  Тези инструменти не са в 
дистрибуцията —
-питайте мен (или GNU) за повече 
информация.“</a></p>
-
-<p>
-Събирането им заедно звучи просто, но не 
беше незначителна работа.
-Бяха нужни съществени промени за някои от 
компонентите на
-GNU <a href="#somecomponents">(3)</a>, за да работят с 
Линукс.
-Интегрирането на завършена система като 
дистрибуция, която да работи
-и да бъде лесна за инсталиране също беше 
огромна задача.  Тя изискваше
-разрешаването на въпроса как да се 
инсталира и стартира системата —
-проблем, който ние не бяхме подхванали, 
защото още не бяхме стигнали
-до него.  Хората, които разработиха 
различните дистрибуции на
-системата, допринесоха значително.</p>
-
-<p>
-Проектът GNU поддържа системите GNU/Линукс, 
както и <em>самата</em>
-система GNU, дори и с парични средства.  Ние 
финансирахме
-пренаписването на разширенията към 
библиотеката на GNU за Си, които са
-специфични за Линукс, така че сега те са 
добре интегрирани и
-съвременните системи GNU/Линукс използват 
текущото издание на
-библиотеката без промени.  Спонсорирахме 
също и ранния стадий на
-разработка на Дебиан GNU/Линукс.</p>
-
-<p>
-Ние използваме системи GNU, базирани на 
Линукс, за цялата си
-работа и се надяваме, че и вие ще ги 
използвате.  Днес има много
-варианти на системата GNU/Линукс (често 
наричани „дистрибуции“).
-Повечето от тях включват несвободен 
софтуер — техните разработчици
-следват философията, свързана с Линукс, 
вместо тази на GNU.  Но има и
-<a href="/links/links.html#FreeGNULinuxDistributions">напълно
-свободни дистрибуции на GNU/Линукс</a>.</p>
-
-<p>
-Независимо дали използвате GNU/Линукс или 
не, молим ви да не обърквате
-хората, като използвате името „Линукс“ 
двусмислено.  Линукс е ядрото,
-един от основните и съществени компоненти 
на системата.  Системата
-като цяло е малко или много системата GNU, с 
добавен Линукс.  Когато
-говорите за тази комбинация, моля 
наричайте я „GNU/Линукс“.</p>
-
-<p>
-Ако искате да направите хипервръзка за 
повече информация за
-„GNU/Линукс“, тази страница
-и <a 
href="/gnu/the-gnu-project.html">http://www.gnu.org/gnu/the-gnu-project.html</a>
-са добър избор.  Ако пък споменавате ядрото 
Линукс и искате да
-добавите връзка за повече информация, то 
сполучлив адрес, който можете
-да използвате,
-е <a 
href="http://foldoc.doc.ic.ac.uk/foldoc/foldoc.cgi?Linux";>http://foldoc.doc.ic.ac.uk/foldoc/foldoc.cgi?Linux</a>.</p>
+разположение.  Когато Линус Торвалдс 
написа Линукс, той запълни последната 
+голяма празнина.  От този момент нататък х
ората вече можеха да <a 
+href="http://www.kernel.org/pub/linux/kernel/Historic/old-versions/RELNOTES-0.01";>комбинират
 
+Линукс със системата GNU</a>, за да изградят 
цялостна свободна система, 
+т.е. версия на системата GNU, базирана на 
Линукс, или съкратено — 
+GNU/Линукс.</p>
+
+<p>
+Събирането им заедно звучи просто, но не 
беше незначителна работа.  Бяха 
+нужни съществени промени за някои от 
компонентите на GNU <a 
+href="#somecomponents">(3)</a>, за да работят с Линукс.  
Интегрирането на 
+завършена система като дистрибуция, която 
да работи и да бъде лесна за 
+инсталиране също беше огромна задача.  Тя 
изискваше разрешаването на въпроса 
+как да се инсталира и стартира системата — 
проблем, който ние не бяхме 
+подхванали, защото още не бяхме стигнали 
до него.  Хората, които разработиха 
+различните дистрибуции на системата, 
допринесоха значително.  Но това е 
+работа, която поради естеството на нещата 
със сигурност щеше да бъде 
+свършена от някой.</p>
+
+<p>
+Проектът GNU поддържа системите GNU/Линукс, 
както и <em>самата</em> система 
+GNU.  <a href="http://fsf.org/";>ФСС</a> финансира 
пренаписването на 
+разширенията към библиотеката на GNU за Си, 
които са специфични за Линукс, 
+така че сега те са добре интегрирани и 
съвременните системи GNU/Линукс 
+използват текущото издание на 
библиотеката без промени.  ФСС спонсорира 
също 
+и ранния стадий на разработка на Дебиан 
GNU/Линукс.</p>
+
+<p>
+Днес има много различни варианти на 
системата GNU/Линукс (често наричани 
+„дистрибуции“).  Повечето от тях включват 
несвободен софтуер — техните 
+разработчици следват философията, 
свързана с Линукс, вместо тази на GNU.  Но 
+има и <a href="/links/links.html#FreeGNULinuxDistributions">напълно 
свободни 
+дистрибуции на GNU/Линукс</a>.  ФСС поддържа 
компютърни съоръжения за две от 
+тези дистрибуции — <a href="http://ututo.org";>Ututo</a> и <a 
+href="http://gnewsense.org";>gNewSense</a>.</p>
+
+<p>Издаването на свободна дистрибуция на 
GNU/Линукс не е просто въпрос на 
+елиминиране на разните несвободни 
програми.  В днешни дни, стандартната 
+версия на Линукс също съдържа несвободни 
програми.  Те са предназначени да 
+се зареждат във входно/изходни устройства 
при стартирането на системата и са 
+включени, под формата на дълги 
последователности от числа, в „изходния 
код“ 
+на Линукс.  Така че поддържането на 
свободни дистрибуции на GNU/Линукс снес 
+налага и поддържането на <a 
+href="http://directory.fsf.org/project/linux";>свободна версия 
на Линукс</a>.</p>
+
+<p>Независимо дали използвате GNU/Линукс или 
не, молим ви да не обърквате 
+хората, като използвате името „Линукс“ 
двусмислено.  Линукс е ядрото, един 
+от основните и съществени компоненти на 
системата.  Системата като цяло е 
+малко или много системата GNU, с добавен 
Линукс.  Когато говорите за тази 
+комбинация, моля наричайте я 
„GNU/Линукс“.</p>
+
+<p>
+Ако искате да направите хипервръзка за 
повече информация за „GNU/Линукс“, 
+тази страница и <a 
+href="/gnu/the-gnu-project.html">http://www.gnu.org/gnu/the-gnu-project.html</a>
 
+са добър избор.  Ако пък споменавате ядрото 
Линукс и искате да добавите 
+връзка за повече информация, то сполучлив 
адрес, който можете да използвате, 
+е <a 
+href="http://foldoc.doc.ic.ac.uk/foldoc/foldoc.cgi?Linux";>http://foldoc.doc.ic.ac.uk/foldoc/foldoc.cgi?Linux</a>.</p>
 
 <p>
 Допълнение: Освен GNU, един друг проект 
независимо издаде свободна
-операционна система, подобна на Юникс.  
Тази система е позната като
-BSD и е била разработена в Калифорнийския 
университет в Бъркли.  Тя
-беше несвободна през 80-те, но стана 
свободна в началото на 90-те
-години.  Една свободна операционна 
система, съществуваща днес, е почти със
-сигурност или вариант на системата GNU, или 
разновидност на системата
-BSD.</p>
+операционна система, подобна на Юникс.  
Тази система е позната като BSD и е 
+била разработена в Калифорнийския 
университет в Бъркли.  Тя беше несвободна 
+през 80-те, но стана свободна в началото на 
90-те години.  Една свободна 
+операционна система, съществуваща днес, е 
почти със сигурност или вариант на 
+системата GNU, или разновидност на 
системата BSD.</p>
 
 <p>
 Хората понякога питат дали BSD също е версия 
на GNU, както GNU/Линукс.
-Разработчиците на BSD бяха вдъхновени да 
направят кода си свободен
-софтуер по примера на проекта GNU и 
определени призиви на активисти на
-GNU помогнаха те да бъдат убедени, но кодът 
на BSD има малко
-припокриване с GNU.  Днес системите BSD 
използват някои програми на
-GNU, както и системата GNU и вариантите ѝ 
използват някои програми на
-BSD.  Но взети заедно, те са две различни 
системи, които са се развили
-отделно.  Разработчиците на BSD не просто са 
написали ядро, което
-после са добавили към системата GNU, така че 
име като GNU/BSD би било
-неподходящо.<a href="#gnubsd">(4)</a></p>
+Разработчиците на BSD бяха вдъхновени да 
направят кода си свободен софтуер 
+по примера на проекта GNU и определени 
призиви на активисти на GNU помогнаха 
+те да бъдат убедени, но кодът на BSD има 
малко припокриване с GNU.  Днес 
+системите BSD използват някои програми на 
GNU, както и системата GNU и 
+вариантите ѝ използват някои програми на 
BSD.  Но взети заедно, те са две 
+различни системи, които са се развили 
отделно.  Разработчиците на BSD не 
+просто са написали ядро, което после са 
добавили към системата GNU, така че 
+име като GNU/BSD би било неподходящо.<a 
href="#gnubsd">(4)</a></p>
 
 <h3>Бележки:</h3>
 <ol>
 <li>
 <a id="unexciting"></a>Тези не чак толкова вълнуващи, 
но съществени
-компоненти включват асемблера на GNU (GAS) и 
свързващата програма
-(GLD), които вече са част от пакета <a 
href="/software/binutils/">GNU
-Binutils</a>, <a href="/software/tar/">GNU tar</a>, и още.</li>
+компоненти включват асемблера на GNU (GAS) и 
свързващата програма (GLD), 
+които вече са част от пакета <a 
href="/software/binutils/">GNU Binutils</a>, 
+<a href="/software/tar/">GNU tar</a>, и още.</li>
 
 <li>
-<a id="nottools"></a>Например, интерпретатора на 
обвивката Bourne
-Again SHell (BASH), интерпретатора на PostScript
-<a href="/software/ghostscript/ghostscript.html">Ghostscript</a>, и
-<a href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за 
Си</a> не са
+<a id="nottools"></a>Например, интерпретатора на 
обвивката Bourne Again 
+SHell (BASH), интерпретатора на PostScript <a 
+href="/software/ghostscript/ghostscript.html">Ghostscript</a>, и <a 
+href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за 
Си</a> не са 
 програмни инструменти.  Нито пък GNUCash, GNOME и 
GNU Chess.</li>
 
 <li>
-<a id="somecomponents"></a>Например,
-<a href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за 
Си</a>.</li>
+<a id="somecomponents"></a>Например, <a 
+href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за 
Си</a>.</li>
 
 <li>
-<a id="gnubsd"></a>От друга страна, в годините след 
написването на
-тази статия, библиотеката на GNU за Си беше 
адаптирана към ядрото
-FreeBSD, което направи възможно комбинирането 
на системата GNU с това
-ядро.  Точно както и GNU/Линукс, това са 
всъщност варианти на GNU и
-следователно се наричат GNU/kFreeBSD и GNU/kNetBSD в 
зависимост от
-това с кое ядро работи системата.  
Обикновените потребители на типична
-работна среда трудно биха могли да 
различат GNU/Линукс и GNU/*BSD.
+<a id="gnubsd"></a>От друга страна, в годините след 
написването на тази 
+статия, библиотеката на GNU за Си беше 
адаптирана към ядрото FreeBSD, което 
+направи възможно комбинирането на 
системата GNU с това ядро.  Точно както и 
+GNU/Линукс, това са всъщност варианти на GNU и 
следователно се наричат 
+GNU/kFreeBSD и GNU/kNetBSD в зависимост от това с кое 
ядро работи 
+системата.  Обикновените потребители на 
типична работна среда трудно биха 
+могли да различат GNU/Линукс и GNU/*BSD.
 </li>
 </ol>
 
-<!-- All pages on the GNU web server should have the section about    -->
-<!-- verbatim copying.  Please do NOT remove this without talking     -->
-<!-- with the webmasters first. --> 
-<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
-<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
-
+<!-- All pages on the GNU web server should have the section about    
+ verbatim copying.  Please do NOT remove this without talking     
+ with the webmasters first. 
+ Please make sure the copyright date is consistent with the document 
+ and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
+<div style="font-size: small;"> </div>
 </div>
 
 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
@@ -249,63 +244,60 @@
 <div id="footer">
 
 <p>
-Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща:
-<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>. Има и 
други начини
-за <a href="/contact/">връзка</a> с ФСС.
-<br />
-Моля, изпращайте доклади за счупени х
ипервръзки и други корекции (или
-предложения) на е-поща:
-<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
+Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.  Има и 
други начини за 
+<a href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  <br /> Моля, 
изпращайте доклади за 
+счупени хипервръзки и други корекции (или 
предложения) на е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
 </p>
 
 <p>
-Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations">Документацията
-за преводачи</a> за информация за 
координирането и подаването на
-преводи на тази статия.
+Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 
за 
+преводачи</a> за информация за 
координирането и подаването на преводи на 
+тази статия.
 </p>
 
 <p>
-Авторски права &copy; 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2007 Р
ичард М. Столман
-<br />
-Дословното копиране и разпространение на 
цялата статия са позволени за
-всеки тип носител без нужда от заплащането 
на такси, стига тази
+Авторски права &copy; 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2007 Р
ичард 
+М. Столман <br /> Дословното копиране и 
разпространение на цялата статия са 
+позволени за всеки тип носител без нужда 
от заплащането на такси, стига тази 
 бележка да бъде запазена.
 </p>
 
-<p>
-<b>Превод</b>: Явор Доганов
-<a href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2007 г.
-<br />
-Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод чрез
+
+<div class="translators-credits"><b>Превод</b>: Явор Доганов 
<a 
+href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2007, 2008 г.</div>
+<p>Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод
+чрез
 <a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
 проследяване на грешки</a> на <a
 href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за 
превод на
 www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!</p>
-
-<p>
-Последно обновяване:
+ <p>
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/04/02 13:56:42 $
+Последно обновяване:
+
+$Date: 2008/02/15 06:37:05 $
+
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>
 
 <div id="translations">
-<h3>Други преводи на тази страница:</h3>
-
-<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
-<!-- language if possible, otherwise default to English -->
-<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
-<!-- English is.  If you add a new language here, please -->
-<!-- advise address@hidden and add it to -->
-<!--    - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
-<!--    - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
-<!--      one of the lists under the section "Translations Underway" -->
-<!--    - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
-<!--      to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
-<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
-<!--     http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
+<h4>Други преводи на тази страница</h4>
 
+<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original 
+ language if possible, otherwise default to English 
+ If you do not have it English, please comment what the 
+ English is.  If you add a new language here, please 
+ advise address@hidden and add it to 
+    - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG 
+    - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html 
+      one of the lists under the section "Translations Underway" 
+    - if there is a translation team, you also have to add an alias 
+      to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases 
+ Please also check you have the 2 letter language code right versus 
+     http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
 <ul class="translations-list">
 <!-- Bulgarian -->
 <li><a 
href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">&#x431;&#x44A;&#x43B;&#x433;&#x430;&#x440;&#x441;&#x43A;&#x438;</a>&nbsp;[bg]</li>
@@ -335,6 +327,8 @@
 <li><a 
href="/gnu/linux-and-gnu.ja.html">&#26085;&#26412;&#35486;</a>&nbsp;[ja]</li>
 <!-- Korean -->
 <li><a 
href="/gnu/linux-and-gnu.ko.html">&#54620;&#44397;&#50612;</a>&nbsp;[ko]</li>
+<!-- Dutch -->
+<li><a href="/gnu/linux-and-gnu.nl.html">Nederlands</a>&nbsp;[nl]</li>
 <!-- Polish -->
 <li><a href="/gnu/linux-and-gnu.pl.html">Polski</a>&nbsp;[pl]</li>
 <!-- Portuguese -->
@@ -351,6 +345,8 @@
 <li><a 
href="/gnu/linux-and-gnu.sr.html">&#x0421;&#x0440;&#x043f;&#x0441;&#x043a;&#x0438;</a>&nbsp;[sr]</li>
 <!-- Tagalog -->
 <li><a href="/gnu/linux-and-gnu.tl.html">Tagalog</a>&nbsp;[tl]</li>
+<!-- Tamil -->
+<li><a 
href="/gnu/linux-and-gnu.ta.html">&#2980;&#2990;&#3007;&#2996;&#3021;</a>&nbsp;[ta]</li>
 <!-- Chinese (Simplified) -->
 <li><a 
href="/gnu/linux-and-gnu.zh-cn.html">&#31616;&#20307;&#20013;&#25991;</a>&nbsp;[zh-cn]</li>
 <!-- Chinese (Traditional) -->

Index: gnu/why-gnu-linux.bg.html
===================================================================
RCS file: /web/www/www/gnu/why-gnu-linux.bg.html,v
retrieving revision 1.8
retrieving revision 1.9
diff -u -b -r1.8 -r1.9
--- gnu/why-gnu-linux.bg.html   2 Apr 2007 13:56:42 -0000       1.8
+++ gnu/why-gnu-linux.bg.html   15 Feb 2008 06:37:05 -0000      1.9
@@ -1,5 +1,6 @@
 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
 
+<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
 <title>Защо GNU/Линукс? - Проектът GNU - Фондация 
за свободен софтуер (ФСС)</title>
 
 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
@@ -9,267 +10,258 @@
 <p><strong>от <a href="http://www.stallman.org/";>Ричард 
Столман</a></strong></p>
 
 <div class="announcement">
-  <blockquote><p>Ако искате да научите повече по 
този въпрос, може да
-  прочетете нашите <a href="/gnu/gnu-linux-faq.html">ЧЗВ 
за GNU/Линукс</a>
-  и статията <a 
href="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html">Потребители на GNU,
-  които никога не са чували за GNU</a>.</p></blockquote>
+  <blockquote><p>Ако искате да научите повече по 
този въпрос, може да прочетете нашите <a 
+href="/gnu/gnu-linux-faq.html">ЧЗВ за GNU/Линукс</a>, също 
статиите <a 
+href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">Линукс и проектът GNU</a> и 
<a 
+href="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html">Потребители на GNU, 
които 
+никога не са чували за GNU</a>.</p></blockquote>
 </div>
 
 <p>
-Имената изразяват значения — нашият избор 
на имена определя значението
-на това, което казваме.  Неподходящото име 
дава на хората грешна
-представа.  Една роза под каквото и да е име 
би ухаела хубаво — но ако
-я наречете химикалка, хората ще са доста 
разочаровани, когато се
-опитат да пишат с нея.  Ако наричате х
имикалките „рози“, хората няма
-да осъзнават за какво са полезни те.  Ако 
наричате операционната
-система „Линукс“, това внушава погрешна 
представа за произхода,
-историята и целта на системата.  Ако я
-наричате <a href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a>, 
това
-дава представа (макар и не пълна) за 
вярната идея.</p>
-<p>
-Но има ли това значение за нашата общност?  
Важно ли е дали хората
-знаят за произхода, историята и целта на 
системата?  Да — защото
-хората, които забравят историята, са 
обречени да я повторят.
-Свободният свят, който се изгради около <a
-href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> не е сигурен;
-проблемите, които ни подтикнаха да 
разработим GNU, не са напълно
+Имената изразяват значения — нашият избор 
на имена определя значението на 
+това, което казваме.  Неподходящото име 
дава на хората грешна представа.  
+Една роза под каквото и да е име би ухаела х
убаво — но ако я наречете 
+химикалка, хората ще са доста 
разочаровани, когато се опитат да пишат с 
+нея.  Ако наричате химикалките „рози“, х
ората няма да осъзнават за какво са 
+полезни те.  Ако наричате операционната 
система „Линукс“, това внушава 
+погрешна представа за произхода, 
историята и целта на системата.  Ако я 
+наричате <a href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a>, 
това дава 
+представа (макар и не пълна) за вярната 
идея.</p>
+<p>
+Но има ли това значение за нашата общност?  
Важно ли е дали хората знаят за 
+произхода, историята и целта на системата?  
Да — защото хората, които 
+забравят историята, са обречени да я 
повторят.  Свободният свят, който се 
+изгради около <a 
href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> не е 
+сигурен; проблемите, които ни подтикнаха 
да разработим GNU, не са напълно 
 изкоренени и заплашват да се върнат 
обратно.</p>
 
 <p>
 Когато обяснявам защо е уместно 
операционната система да се нарича
-„GNU/Линукс“ вместо „Линукс“, хората 
понякога отговарят по този
-начин:</p>
+„GNU/Линукс“ вместо „Линукс“, хората 
понякога отговарят по този начин:</p>
 
 <blockquote><p>
-<em>
-    Дори при положение, че проектът GNU 
заслужава признание за работата си,
-    струва ли си да се вдига шум, когато х
ората не отдават
-    необходимото?  Не е ли по-важно, че 
работата е свършена, а не кой я е
-    свършил?  Би трябвало да си починете, да 
се гордеете с добре
-    свършената работа и да не се безпокоите 
за заслугите.
-</em>
+<em>Дори при положение, че проектът GNU 
заслужава признание за работата си, 
+струва ли си да се вдига шум, когато хората 
не отдават необходимото?  Не е 
+ли по-важно, че работата е свършена, а не 
кой я е свършил?  Би трябвало да 
+си отдъхнете, да се гордеете с добре 
свършената работа и да не се безпокоите 
+за заслугите.</em>
 </p></blockquote>
 <p>
-Това би бил мъдър съвет, само ако 
ситуацията беше такава — ако
-работата беше свършена и е дошло време за 
почивка.  Де да беше така!
-Днес все още е пълно с предизвикателства и 
не е време да приемаме
-бъдещето си наготово.  Силата на нашата 
общност се опира на
-отдадеността ни към свободата и 
сътрудничеството.  Използването на
-името <a href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> е 
начин хората
-да си напомнят това и да осведомяват 
останалите за тези цели.</p>
+Това би бил мъдър съвет, само ако 
ситуацията беше такава — ако работата беше 
+свършена и е дошло време за почивка.  Де да 
беше така!  Днес все още е пълно 
+с предизвикателства и не е време да 
приемаме бъдещето си наготово.  Силата 
+на нашата общност се опира на отдадеността 
ни към свободата и 
+сътрудничеството.  Използването на името <a 
+href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> е начин х
ората да си 
+напомнят това и да осведомяват останалите 
за тези цели.</p>
 
 <p>
-Възможно е да се пише добър свободен 
софтуер и без да си мисли за GNU;
-много добра работа е била свършена в името 
на Линукс.  Но още от
-самото си възникване, „Линукс“ е бил 
свързан с философия, която не е
-отдадена на свободата за сътрудничество.  
След като името започва да
-се използва все по-широко и в бизнеса, ще 
имаме дори още повече
-проблеми да го свързваме с общностния дух
.</p>
+Възможно е да се пише добър свободен 
софтуер и без да си мисли за GNU; много 
+добра работа е била свършена в името на 
Линукс.  Но още от самото си 
+възникване, „Линукс“ е бил свързан с 
философия, която не е отдадена на 
+свободата за сътрудничество.  След като 
името започва да се използва все 
+по-широко и в бизнеса, ще имаме дори още 
повече проблеми да го свързваме с 
+общностния дух.</p>
 
 <p>
 Голямо предизвикателство за бъдещето на 
свободния софтуер идва от
 тенденцията на компании, разпространяващи 
дистрибуции на „Линукс“, да
-добавят несвободен софтуер
-към <a href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> в името 
на
-удобството и производителността.  Всички 
разработчици на големи
-комерсиални дистрибуции правят това; 
никой не издава дистрибуция,
-която да е напълно свободна.  Повечето от 
тях не обозначават ясно
-несвободните пакети в техните 
дистрибуции.  Много дори разработват
-несвободен софтуер и го добавят към 
системата.  Някои възмутително
-рекламират „Линукс“ системи, лицензирани 
„за инсталация“, които
-предоставят на потребителите толкова 
свобода, колкото и „Майкрософт
-Уиндоус“.</p>
-
-<p>
-Хората оправдават добавянето на 
несвободен софтуер в името на
-„популярността на Линукс“ — на практика, 
ценейки популярността повече
-от свободата.  Понякога това се признава 
открито.  Например,
-сп. „Уайърд“ казва, че Робърт Макмилан, 
редактор на сп. „Линукс“,
-„чувства, че преходът към софтуер с 
отворен код трябва да е подхранван
-от технически, а не политически решения“.  
А изпълнителният директор
-на „Калдера“ открито призова 
потребителите да изоставят стемежа към
-свобода и да работят за „популярността на 
Линукс“.</p>
+добавят несвободен софтуер към <a 
+href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> в името на 
удобството и 
+производителността.  Всички разработчици 
на големи комерсиални дистрибуции 
+правят това; никой не издава дистрибуция, 
която да е напълно свободна.  
+Повечето от тях не обозначават ясно 
несвободните пакети в техните 
+дистрибуции.  Много дори разработват 
несвободен софтуер и го добавят към 
+системата.  Някои възмутително рекламират 
„Линукс“ системи, лицензирани „за 
+инсталация“, които предоставят на 
потребителите толкова свобода, колкото и 
+„Майкрософт Уиндоус“.</p>
+
+<p>
+Хората оправдават добавянето на 
несвободен софтуер в името на 
„популярността 
+на Линукс“ — на практика, ценейки 
популярността повече от свободата.  
+Понякога това се признава открито.  
Например, сп. „Уайърд“ казва, че Робърт 
+Макмилан, редактор на сп. „Линукс“, 
„чувства, че преходът към софтуер с 
+отворен код трябва да е подхранван от тех
нически, а не политически 
+решения“.  А изпълнителният директор на 
„Калдера“ открито призова 
+потребителите да изоставят стемежа към 
свобода и да работят за 
+„популярността на Линукс“.</p>
+
 <!--Link is dead
+
 <a 
href="http://www.zdnet.com/filters/printerfriendly/0,6061,2552025-2,00.html";>
+
 (http://www.zdnet.com/filters/printerfriendly/0,6061,2552025-2,00.html.)</a>
--->
 
+-->
 <p>
 Добавянето на несвободен софтуер към 
системата <a
 href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> може и да 
увеличава
-популярността, ако под „популярност“ 
имаме предвид броя на хората,
-които използват <a 
href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> в
-комбинация с несвободен софтуер.  Но в 
същото време, това безусловно
-окуражава общността да приеме несвободния 
софтуер като нещо хубаво, и
-да забрави стремежа към свобода.  
Безполезно е да караш по-бързо, ако
-не можеш да се задържиш на пътя.</p>
-
-<p>
-Когато несвободната „добавка“ е 
библиотека или инструмент за
-програмиране, тя може да се превърне в 
капан за разработчиците на
-свободен софтуер.  Когато те пишат 
свободен софтуер, който зависи от
-несвободен пакет, техния софтуер не може 
да бъде част от напълно
-свободна система.  По този начин „Мотиф“ и 
„Кю ти“ хванаха в капан
-огромна част от свободния софтуер, 
създавайки проблеми, решаването на
-които отне години.  Проблемът с „Мотиф“ не 
е напълно разрешен, понеже
-„Лестиф“ има нужда от доизглаждане (моля, 
отзовете се!).  Несвободната
-реализация на Джава на „Сън“ сега има 
подобен ефект
-— <a href="/philosophy/java-trap.bg.html">„клопката на 
Джава“</a>
-(Историческа бележка: От декември 2006 г. 
„Сън“ са в процес
-на <a 
href="http://www.fsf.org/news/fsf-welcomes-gpl-java.html";>преиздаване
-на тяхната платформа на Джава под GNU 
GPL</a>.).</p>
-
-<p>
-Ако общността ни продължава да се движи в 
тази посока, може да
-пренасочи бъдещето на <a 
href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a>
-към мозайка от свободни и несвободни 
компоненти.  След пет години със
-сигурност ще имаме доста свободен софтуер; 
но ако не сме внимателни,
-той почти няма да бъде използваем без 
несвободния софтуер, който
-потребителите очакват да намерят заедно с 
него.  Ако това се случи,
-нашата кампания за свобода би била 
провалена.</p>
-
-<p>
-Ако издаването на свободни алтернативи 
беше просто въпрос на
-програмиране, разрешаването на бъдещи 
проблеми би могло да става
-по-лесно, когато ресурсите за разработка 
на общността се увеличат.  Но
-ние се изправяме пред препятствия, които 
заплашват това да стане
-по-трудно: закони, които забраняват 
свободния софтуер.  При положение,
-че софтуерните патенти взимат връх (вижте 
petition.eurolinux.org и я
-подпишете!), и закони като <abbr title="Закон за 
авторското право в
-цифровото хилядолетие">ЗАПЦХ</abbr> (<abbr 
title="Digital Millennium
-Copyright Act">DMCA</abbr>) се използват, за да 
забраняват
-разработката на свободен софтуер за важни 
задачи като гледане на DVD
-или слушане на поток „РиалАудио“, ще се 
окажем в безизходица.  Няма да
-имаме ясен път за борба против 
патентованите и секретни формати за
-данни, освен <strong>да отхвърлим 
несвободните програми, които ги
-използват</strong>.</p>
+популярността, ако под „популярност“ 
имаме предвид броя на хората, които 
+използват <a href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> 
в комбинация с 
+несвободен софтуер.  Но в същото време, 
това безусловно окуражава общността 
+да приеме несвободния софтуер като нещо х
убаво, и да забрави стремежа към 
+свобода.  Безполезно е да караш по-бързо, 
ако не можеш да се задържиш на 
+пътя.</p>
+
+<p>
+Когато несвободната „добавка“ е 
библиотека или инструмент за програмиране, 
+тя може да се превърне в капан за 
разработчиците на свободен софтуер.  
+Когато те пишат свободен софтуер, който 
зависи от несвободен пакет, техния 
+софтуер не може да бъде част от напълно 
свободна система.  По този начин 
+„Мотиф“ и „Кю ти“ хванаха в капан 
огромна част от свободния софтуер, 
+създавайки проблеми, решаването на които 
отне години.  Проблемът с „Мотиф“ 
+не е напълно разрешен, понеже „Лестиф“ 
има нужда от доизглаждане (моля, 
+отзовете се!).  Несвободната реализация на 
Джава на „Сън“ сега има подобен 
+ефект — <a href="/philosophy/java-trap.bg.html">„клопката 
на Джава“</a> 
+(Историческа бележка: От декември 2006 г. 
„Сън“ са в процес на <a 
+href="http://www.fsf.org/news/fsf-welcomes-gpl-java.html";>преиздаване
 на 
+тяхната платформа на Джава под GNU GPL</a>.).</p>
+
+<p>
+Ако общността ни продължава да се движи в 
тази посока, може да пренасочи 
+бъдещето на <a 
href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a> към мозайка 
+от свободни и несвободни компоненти.  След 
пет години със сигурност ще имаме 
+доста свободен софтуер; но ако не сме 
внимателни, той почти няма да бъде 
+използваем без несвободния софтуер, който 
потребителите очакват да намерят 
+заедно с него.  Ако това се случи, нашата 
кампания за свобода би била 
+провалена.</p>
+
+<p>
+Ако издаването на свободни алтернативи 
беше просто въпрос на програмиране, 
+разрешаването на бъдещи проблеми би могло 
да става по-лесно, когато 
+ресурсите за разработка на общността се 
увеличат.  Но ние се изправяме пред 
+препятствия, които заплашват това да стане 
по-трудно: закони, които 
+забраняват свободния софтуер.  При 
положение, че софтуерните патенти взимат 
+връх (вижте petition.eurolinux.org и я подпишете!), и 
закони като <abbr 
+title="Закон за авторското право в цифровото х
илядолетие">ЗАПЦХ</abbr> 
+(<abbr title="Digital Millennium Copyright Act">DMCA</abbr>) се 
използват, 
+за да забраняват разработката на свободен 
софтуер за важни задачи като 
+гледане на DVD или слушане на поток „Р
иълАудио“, ще се окажем в 
+безизходица.  Няма да имаме ясен път за 
борба против патентованите и 
+секретни формати за данни, освен <strong>да отх
върлим несвободните програми, 
+които ги използват</strong>.</p>
 
 <p>
 Посрещането на тези предизвикателства ще 
изисква най-различни видове
-усилие.  Но това, от което се нуждаем 
най-много, за да се
-противопоставим на което и да е 
предизвикателство, е да помним целта —
-свободата за сътрудничество.  Не можем да 
очакваме едно обикновено
-желание за мощен и надежден софтуер да 
мотивира хората да полагат
-големи усилия.  Имаме нужда от онзи вид 
решителност, който хората
-проявавят, когато се борят за свободата си 
и за общността си —
-решителност да продължаваме с години и да 
не се отказваме.</p>
+усилие.  Но това, от което се нуждаем 
най-много, за да се противопоставим на 
+което и да е предизвикателство, е да помним 
целта — свободата за 
+сътрудничество.  Не можем да очакваме едно 
обикновено желание за мощен и 
+надежден софтуер да мотивира хората да 
полагат големи усилия.  Имаме нужда 
+от онзи вид решителност, който хората 
проявавят, когато се борят за 
+свободата си и за общността си — 
решителност да продължаваме с години и да 
+не се отказваме.</p>
 
 <p>
 В нашата общност, тази цел и тази 
непоколебимост произлизат основно от
-проекта GNU.  Ние сме тези, които говорим за 
свободата и общността
-като нещо, което трябва да се отстоява; 
организациите, които говорят
-за „Линукс“, обикновено не казват това.  
Списанията за „Линукс“ са
-пълни с реклами на несвободен софтуер; 
компаниите, които пакетират
-„Линукс“, добавят несвободен софтуер към 
системата; други компании
-„поддържат Линукс“ с несвободни 
програми; групите потребители на
-„Линукс“ обикновено канят продавач да 
представя тези приложения.
-Основното място, където хора от нашата 
общност могат да попаднат на
-идеята за свобода и непоколебимост е в 
проекта GNU.</p>
-
-<p>
-Но когато хората попаднат на него, ще 
почувстват ли, че се отнася до
-тях?</p>
-
-<p>
-Хората, които знаят, че използват система, 
произлизаща от проекта GNU,
-ще видят пряка връзка между тях и GNU.  Те 
няма автоматично да се
-съгласят с философията ни, но ще видят поне 
една причина сериозно да
-се замислят за нея.  За разлика от тях, х
ората, които се считат за
-„потребители на Линукс“ и вярвят, че 
проекта GNU е „разработил
-инструменти, които се оказват полезни за 
Линукс“, обикновено
-възприемат само непряка връзка между себе 
си и GNU.  Те може просто да
-пренебрегнат философията на GNU, когато 
попаднат на нея.</p>
+проекта GNU.  Ние сме тези, които говорим за 
свободата и общността като 
+нещо, което трябва да се отстоява; 
организациите, които говорят за „Линукс“, 
+обикновено не казват това.  Списанията за 
„Линукс“ са пълни с реклами на 
+несвободен софтуер; компаниите, които 
пакетират „Линукс“, добавят несвободен 
+софтуер към системата; други компании 
„поддържат Линукс“ с несвободни 
+програми; групите потребители на 
„Линукс“ обикновено канят продавач да 
+представя тези приложения.  Основното 
място, където хора от нашата общност 
+могат да попаднат на идеята за свобода и 
непоколебимост е в проекта GNU.</p>
+
+<p>
+Но когато хората попаднат на него, ще 
почувстват ли, че се отнася до тях?</p>
+
+<p>
+Хората, които знаят, че използват система, 
произлизаща от проекта GNU, ще 
+видят пряка връзка между тях и GNU.  Те няма 
автоматично да се съгласят с 
+философията ни, но ще видят поне една 
причина сериозно да се замислят за 
+нея.  За разлика от тях, хората, които се 
считат за „потребители на Линукс“ 
+и вярвят, че проекта GNU е „разработил 
инструменти, които се оказват полезни 
+за Линукс“, обикновено възприемат само 
непряка връзка между себе си и GNU.  
+Те може просто да пренебрегнат 
философията на GNU, когато попаднат на нея.</p>
 
 <p>
 Проектът GNU е идеалистичен, и всеки, който 
насърчава идеализма, днес е
 изправен пред огромно препятствие: 
преобладаващата идеология окуражава
-хората да отхвърлят идеализма като 
„непрактичен“.  Нашият идеализъм е
-бил изключително практичен: това е 
причината да имаме свободна
-операционна система <a 
href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a>.
-Хората, които обичат тази система, би 
трябвало да знаят, че тя е нашия
-идеализъм, реализиран на практика.</p>
-
-<p>
-Ако „работата“ наистина беше свършена и 
нямаше нищо спорно, освен
-заслугите, навярно би било по-мъдро да 
оставим това настрана.  Но ние
-не сме в това положение.  За да вдъх
новяваме хората да вършат
-работата, която трябва да се свърши, ние 
трябва да получим признание
-за вече свършеното от нас.  Моля, помогнете 
ни, като наричате
-операционната система <a 
href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a>.</p>
+хората да отхвърлят идеализма като 
„непрактичен“.  Нашият идеализъм е бил 
+изключително практичен: това е причината 
да имаме свободна операционна 
+система <a href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a>.  
Хората, които 
+обичат тази система, би трябвало да знаят, 
че тя е нашия идеализъм, 
+реализиран на практика.</p>
 
 <p>
-П.П. За обяснение за историята на системата 
GNU/Линукс, що се отнася
-до проблема с наименованието, вижте <a
+Ако „работата“ наистина беше свършена и 
нямаше нищо спорно, освен заслугите, 
+навярно би било по-мъдро да оставим това 
настрана.  Но ние не сме в това 
+положение.  За да вдъхновяваме хората да 
вършат работата, която трябва да се 
+свърши, ние трябва да получим признание за 
вече свършеното от нас.  Моля, 
+помогнете ни, като наричате операционната 
система <a 
+href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">GNU/Линукс</a>.</p>
+
+
+<p>
+П.П. За обяснение за историята на системата 
GNU/Линукс, що се отнася до 
+проблема с наименованието, вижте <a 
 
href="/gnu/linux-and-gnu.bg.html">http://www.gnu.org/gnu/linux-and-gnu.bg.html</a>.
-За отговори на други въпроси и аргументи 
относно този проблем, вижте
-<a href="/gnu/gnu-linux-faq.html">Често задавани въпроси 
за
-GNU/Линукс</a>.</p>
+За отговори на други въпроси и аргументи 
относно този проблем, вижте <a 
+href="/gnu/gnu-linux-faq.html">Често задавани въпроси за 
GNU/Линукс</a>.</p>
 
-</div>
 
+<div style="font-size: small;"> </div>
+</div>
 
 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
 
 <div id="footer">
 
 <p>
-Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща:
-<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>. Има и 
други начини
-за <a href="/contact/">връзка</a> с ФСС.
-<br />
-Моля, изпращайте доклади за счупени х
ипервръзки и други корекции (или
-предложения) на е-поща:
-<a href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
+Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU 
по е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.  Има и 
други начини за 
+<a href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  <br /> Моля, 
изпращайте доклади за 
+счупени хипервръзки и други корекции (или 
предложения) на е-поща: <a 
+href="mailto:address@hidden";><em>address@hidden</em></a>.
 </p>
 
 <p>
-Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations">Документацията
-за преводачи</a> за информация за 
координирането и подаването на
-преводи на тази статия.
+Вижте <a 
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 
за 
+преводачи</a> за информация за 
координирането и подаването на преводи на 
+тази статия.
 </p>
 
 <p>
-Авторски права &copy; 2000, 2006, 2007 Ричард Столман
-<br />
-Дословното копиране и разпространение на 
цялата статия са позволени за
-всеки тип носител без нужда от заплащането 
на такси, стига тази
-бележка да бъде запазена.
+Авторски права &copy; 2000, 2006, 2007 Ричард 
Столман <br /> Дословното 
+копиране и разпространение на цялата 
статия са позволени за всеки тип 
+носител без нужда от заплащането на такси, 
стига тази бележка да бъде 
+запазена.
 </p>
 
-<p>
-<b>Превод</b>: Явор Доганов
-<a href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2006, 2007 г.
-<br />
-Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод чрез
+
+<div class="translators-credits"><b>Превод</b>: Явор Доганов 
<a 
+href="mailto:address@hidden";>&lt;address@hidden&gt;</a>, 2006, 2007 г.</div>
+<p>Моля, докладвайте грешки и предложения 
относно българския превод
+чрез
 <a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg";>системата за
 проследяване на грешки</a> на <a
 href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/";>проекта за 
превод на
 www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!</p>
-
-<p>
-Последно обновяване:
+ <p>
 <!-- timestamp start -->
-$Date: 2007/04/02 13:56:42 $
+Последно обновяване:
+
+$Date: 2008/02/15 06:37:05 $
+
 <!-- timestamp end -->
 </p>
 </div>
 
 <div id="translations">
-<h3>Други преводи на тази страница:</h3>
-
-<!-- Please keep this list alphabetical. -->
-<!-- Comment what the language is for each type, i.e. de is Deutsch.-->
-<!-- If you add a new language here, please -->
-<!-- advise address@hidden and add it to -->
-<!--  - /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
-<!--  - /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
-<!--  - one of the lists under the section "Translations Underway" -->
-<!--  - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
-<!--  to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
-<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
-<!-- <URL:http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm> -->
-<!-- Please use W3C normative character entities -->
+<h4>Други преводи на тази страница</h4>
 
+<!-- Please keep this list alphabetical. 
+ Comment what the language is for each type, i.e. de is Deutsch.
+ If you add a new language here, please 
+ advise address@hidden and add it to 
+  - /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG 
+  - /home/www/html/server/standards/README.translations.html 
+  - one of the lists under the section "Translations Underway" 
+  - if there is a translation team, you also have to add an alias 
+  to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases 
+ Please also check you have the 2 letter language code right versus 
+ <URL:http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm> 
+ Please use W3C normative character entities -->
 <ul class="translations-list">
 <!-- Bulgarian -->
 <li><a 
href="/gnu/why-gnu-linux.bg.html">&#x431;&#x44A;&#x43B;&#x433;&#x430;&#x440;&#x441;&#x43A;&#x438;</a>&nbsp;[bg]</li>
@@ -293,6 +285,8 @@
 <li><a href="/gnu/why-gnu-linux.it.html">Italiano</a>&nbsp;[it]</li>
 <!-- Korean -->
 <li><a 
href="/gnu/why-gnu-linux.ko.html">&#xd55c;&#xad6d;&#xc5b4;</a>&nbsp;[ko]</li>
+<!-- Dutch -->
+<li><a href="/gnu/why-gnu-linux.nl.html">Nederlands</a>&nbsp;[nl]</li>
 <!-- Polish -->
 <li><a href="/gnu/why-gnu-linux.pl.html">Polski</a>&nbsp;[pl]</li>
 <!-- Portuguese -->

Index: server/banner.bg.html
===================================================================
RCS file: /web/www/www/server/banner.bg.html,v
retrieving revision 1.18
retrieving revision 1.19
diff -u -b -r1.18 -r1.19
--- server/banner.bg.html       10 Feb 2008 12:14:11 -0000      1.18
+++ server/banner.bg.html       15 Feb 2008 06:37:09 -0000      1.19
@@ -15,13 +15,16 @@
 
 <div id="null-wrapper">
 
-<!-- enable this div if there something urgent for us to do 
- <div id="urgent">
+<!-- enable this div if there something urgent for us to do -->
+<div id="urgent">
 
+          <p style="text-align: center;"><a 
+href="http://www.fsf.org/blogs/community/boycottTrendMicro.html";>Присъединете
 
+се към Фондацията за свободен софтуер и 
бойкотирайте „Тренд Микро“!</a></p>
 
+          </div>
 
-          </div> -->
-<div id="searcher">
+                         <div id="searcher">
 
   <form method="get" action="http://www.gnu.org/cgi-bin/estseek.cgi";>
    <div><label for="phrase">Търсене:</label> <input name="phrase" 
id="phrase"